Трета част
Да ти разбият сърцето
16. Иней
Болеше я всичко. И защо стаята се въртеше?
Иней се събуди бавно, мислите й се щураха без ред. Помнеше как Оомен я намушка, помнеше как се катери по сандъците и как разни хора крещят, докато тя виси на ръце от ръба. „Слизай, Привидение.“ Но после Каз се беше върнал за нея, да спаси инвестицията си. Явно бяха стигнали някак до „Феролинд“.
Понечи да се обърне на хълбок, но болката беше твърде силна, затова само обърна глава. Нина дремеше на трикрако столче в ъгъла до масата и уж я държеше за ръката, но едва-едва.
— Нина — изхъхри Иней.
Имаше чувството, че по гърлото й е полепнала вълна.
Нина се стресна и трепна.
— Тук съм, тук съм! — избърбори тя, после зяпна сънено Иней. — Будна си. — И изправи рязко гръб. — Ох, светци, будна си!
А след това ревна с глас.
Иней понечи да седне, но успя само да надигне глава.
— Не, не, не — спря я веднага Нина. — Не мърдай, почивай си.
— Ти добре ли си?
Нина взе да се смее през сълзи.
— Добре съм аз. Теб са те намушкали. Не знам защо ревнах така. Обаче е много по-лесно да убиваш хора, отколкото да ги лекуваш.
Иней примигна, после и двете се разсмяха.
— Ооооох — изпъшка тя. — Не ме карай да се смея. Боли ужасно.
Нина примижа.
— Как си?
— Абе, ядва се. Но съм жадна.
Нина стана да й даде тенекиено канче със студена вода.
— Прясна е. Вчера валя дъжд.
Иней я остави да й повдигне главата и отпи предпазливо.
— От колко време съм така?
— Три дни, почти четири. Йеспер ще ни побърка всичките. Като на пружина е, не спира на едно място за повече от две минути. — После изправи рязко глава. — Трябва да кажа на Каз, че си будна. Мислехме, че…
— Чакай — каза Иней и я хвана за ръката. — Може ли… може ли да не му казваш веднага?
Нина седна отново на столчето и я погледна учудено.
— Добре, но…
— Отложи го до утре. — После замълча за миг, преди да попита: — Сега нощ ли е всъщност?
— Да. Тъкмо минава полунощ.
— Знаем ли кой ни нападна на пристанището?
— Пека Ролинс. Наел е Черните шипове и Чайките да ни спрат, преди да сме напуснали Пето пристанище.
— Откъде е знаел точния кей?
— За това не сме сигурни.
— Видях Оомен…
— Оомен е мъртъв. Каз го уби.
— Сериозно?
— Каз уби много хора. Роти го е видял да тръгва към Черните шипове, които те били сгащили при контейнерите. Точните му думи бяха: „Проля се достатъчно кръв да боядисаш плевня в червено“.
Иней затвори очи.
— Толкова много смърт…
Бяха обградени от нея в Кацата, но сега за пръв път смъртта я беше потупала по рамото.
— Страхуваше се за теб. Каз.
— Каз не се страхува от нищо.
— Да му беше видяла лицето, когато те донесе при мен.
— Аз съм много ценна инвестиция.
Нина я зяпна.
— Това той ли ти го каза?!
— Естествено. Без това за „ценната“.
— Идиот.
— Матиас как е?
— И той е идиот. Дали ще можеш да хапнеш?
Иней поклати глава. От мисълта за храна й ставаше неприятно.
— Хайде, мъничко поне — настоя Нина. — Беше си кльоща и преди да те ранят.
— Засега искам само да си почивам.
— Разбира се. Ще намаля фенера.
Иней посегна отново към ръката й.
— Недей. Ако го намалиш, ще заспя, а не искам.
— Можех да ти почета, но няма нищо за четене. В Малкия дворец има един сърцелом, който може да рецитира епоси с часове. Голям досадник. По някое време ти иде сам да си срежеш гърлото.
Иней се засмя и веднага присви очи от болката.
— Просто остани при мен.
— Добре — каза Нина. — Щом ще си говорим, кажи ми защо нямаш татуировка на ръката. С чашата и враната.
— Започваш с лесните въпроси, а?
Нина преметна крак връз крак и опря брадичка в шепата си.
— Чакам.
Иней помълча доста дълго, преди да каже:
— Видяла си белезите ми. — Нина кимна. — Когато Каз убеди Пер Хаскел да откупи дълга ми от Менажерията, това беше първото, което направих. Отидох да ми махнат татуировката с пауновото перо.
— Който я е махнал, си е оставил ръцете.
— Не беше Корпоралник, нито дори лекар.
Просто поредният самоук касапин, който упражняваше занаята си сред отчаяните обитатели на Кацата. Даде й да изпие чаша уиски, а после просто изряза кожата на ръката й. Иней не възрази. Болката беше равносилна на освобождение. Вечно обсъждаха кожата й в Екзотичната къща. Била като кафе с мляко. Или като препечен карамел. Като сатен. Всяко рязване с ножа, всеки бъдещ белег беше добре дошъл.