Така и не стигна до подиума на търга. Когато най-после пуснаха котва, я изведоха на палубата и я предадоха на една от най-красивите жени, които беше виждала, висока блондинка с лешникови очи и лъскава златна коса.
Жената я огледа подробно на светлината на фенера си — зъбите й, гърдите, дори стъпалата. Подръпна сплъстената й коса.
— Това ще трябва да го обръснем — заяви тя, после отстъпи крачка назад. — Хубава е. Кльощава и плоска като дъска, но кожата й е безупречна.
Обърна се да се спазари с моряците, а Иней остана да стои на палубата, вдигнала вързаните си ръце пред гърдите, блузата й — разтворена, полите й — набрани около кръста. Луната се отразяваше във вълните в заливчето и я мамеше. „Скачай — помисли си тя. — Каквото и да те чака на дъното на морето, все е по-добро от мястото, където ще те заведе тази жена.“ Но така и не събра кураж.
Момичето, в което се превърна по-късно, би скочило без колебание и вероятно би отнесло и някой от роботърговците със себе си. Или не. Спомни си как преди броени дни бе замръзнала от ужас при срещата си с Леля Хелеен на Западната дъга. Не беше нито по-смела, нито по-силна, а същото изплашено сулийско момиче, което стоеше унизено и като парализирано на палубата на роботърговския кораб.
Нина още пееше, нещо за моряк, който изоставил изгората си.
— Научи ме на припева — каза Иней.
— Трябва да си почиваш.
— Припева.
Нина й повтори няколко пъти думите и двете запяха заедно, бориха се с текста и мелодията, докато маслото във фенерите не догоря.
17. Иней
Йеспер беше готов да се метне през борда заради едното разнообразие. „Още шест дни.“ Още шест дни на кораба — ако извадеха късмет с вятъра — и най-после щяха да стигнат до суша. Западното крайбрежие на Фйерда беше непристъпно, цялото в коварни рифове и стръмни скали. Единствените безопасни подстъпи бяха при Дйерхолм и Елинг, а понеже охраната и на двете места беше затегната, трябваше да заобиколят чак до северните китови пристанища. Йеспер тайничко се надяваше да ги нападнат пирати, само дето корабът им беше твърде малък и не обещаваше ценен товар. Това ги правеше безинтересна мишена и им осигури спокоен преход по най-използваните търговски маршрути на Истинското море под неутралния флаг на Керч. Скоро навлязоха в студените води на севера на път към Исенвее.
Йеспер обикаляше по палубата, катереше се по такелажа, играеше карти с екипажа, чистеше оръжията си. Липсваха му сушата, хубавата храна и добрата бира. Липсваше му големият град. Ако си мечтаеше за широки пространства и тишина, щеше да остане на границата и да поеме фермата на баща си. На кораба нямаше какво да се прави, освен да разглежда за пореден път чертежите на Ледения палат, да слуша мрънкането на Матиас или да дразни Вилан, който по цял ден се опитваше да разгадае механизма на външните порти.
Каз беше впечатлен от чертежите му.
— Мислиш като касоразбивач — беше казал на Вилан.
— Не е вярно.
— Имам предвид, че възприемаш пространството триизмерно.
— Не съм престъпник — възмути се хлапето.
Каз го изгледа с нещо като съпричастие.
— Да, ти си флейтист, попаднал в лоша компания.
Йеспер седна до Вилан.
— Научи се да приемаш комплименти. Каз не ги раздава с лека ръка.
— Това не е комплимент. Аз не съм като него. Мястото ми не е тук.
— Няма да споря с теб.
— Твоето място също не е тук.
— Какво рече, търговче?
— Планът на Каз няма нужда от стрелец, така че каква е твоята роля, освен да обикаляш насам-натам и да изнервяш всички?
Йеспер вдигна рамене.
— Каз ми има доверие.
Вилан изсумтя и взе писалката си.
— Сигурен ли си?
Йеспер се размърда неспокойно. Естествено, че не беше сигурен. Постоянно се опитваше да отгатне какво мисли Каз Брекер. И ако наистина беше спечелил в някаква степен доверието му, заслужено ли беше?
Потропа с палци по револверите си и каза:
— Като започнат да летят куршуми, ще се радваш, че съм наоколо. Тези хубави картинки няма да ти опазят кожата.