— Плановете са ни нужни. А и, ако не си забравил, една от моите светлинни бомби помогна да се измъкнем от пристанището в Кетердам.
Йеспер изпухтя.
— Гениална стратегия!
— Но свърши работа, нали?
— Ослепи и нас, заедно с Черните шипове.
— Беше премерен риск.
— Не, беше от онези рискове, дето стискаш палци и се надяваш да ти излезе късметът. Знам разликата, повярвай ми.
— И аз така съм чувал.
— Това пък какво трябва да значи?
— За никого не е тайна, че скачаш на битка и облог, без значение какви са шансовете за успех. Това значи.
Йеспер вдигна глава и примижа към платната.
— Когато не си роден с привилегии, се научаваш да поемаш рискове.
— Аз не съм… — Вилан млъкна и остави писалката си. — Защо си мислиш, че знаеш всичко за мен?
— Знам достатъчно, търговче.
— Браво на теб. А аз живея с чувството, че никога няма да знам достатъчно.
— За кое?
— За всичко — измърмори Вилан.
Напук на себе си Йеспер отстъпи пред любопитството.
— Например? — подкани той хлапето.
— Ами за тези пистолети — каза Вилан и кимна към револверите на Йеспер. — Механизмът им е особен, нали така? Ако можех да ги разглобя…
— Хич не си го и помисляй.
Вилан сви рамене.
— Или за ледения роб — продължи той и почука с пръст по чертежа пред себе си. — Според Матиас ледът не бил твърд, а само тънък и хлъзгав слой над ледена вода, открит отвсякъде и невъзможен за преминаване.
— Какво за него?
— Откъде идва всичката тази вода? Палатът се намира на възвишение, така че къде е акведуктът, който качва водата? Или използват подпочвени води, които улавят по някакъв начин?
— Има ли значение? Ще минем по моста, а не по леда.
— Но не ти ли е любопитно?
— Светци, не. Дай ми печеливша система за Колелото на Макер или за Трънка за трима. Тогава ще събудиш любопитството ми.
При тези думи Вилан наведе отново глава над чертежите си, видимо разочарован.
По някаква причина Йеспер също изпита разочарование.
Йеспер наглеждаше Иней всяка сутрин и всяка вечер. Мисълта, че е можела да загине при засадата на пристанището, го беше потресла. А и въпреки усилията на Нина искрено се страхуваше, че Привидението няма да прескочи трапа.
Но една сутрин я завари седнала и облечена — бричове, подплатена жилетка и туника с качулка.
Нина се беше навела пред нея и се опитваше да нахлузи на краката й странните пантофки с гумени подметки.
— Иней! — изграчи Йеспер. — Не си мъртва!
Тя се усмихна едва-едва.
— Не повече от всички останали.
— Щом ръсиш депресиращи сулийски мъдрости, значи си по-добре.
— Недей да стърчиш там — сопна му се Нина. — Помогни ми да й нахлузя тези неща.
— Ако ме оставиш да… — започна Иней.
— Не се навеждай — повиши глас Нина. — И никакви подскоци, никакви резки движения. Ако не обещаеш да караш полека, ще забавя сърцето ти и ще лежиш в кома, докато не оздравееш напълно.
— Нина Зеник, веднага щом открия къде си ми скрила ножовете, двете с теб ще има да си говорим.
— Да, и гледай първите ти думи да са нещо от сорта: „Благодаря ти, велика жено, задето посвети всеки миг от това гадно плаване да спасиш жалкия ми животец“.
Йеспер очакваше Иней да се засмее и се стресна, когато тя хвана в шепи лицето на Нина и каза:
— Благодаря ти, че ме задържа на този свят, докато съдбата ме дърпаше всячески към следващия. Задължена съм ти с живота си.
Нина се изчерви като домат.
— Бъзиках те, Иней. — След кратка пауза добави: — Мисля, че и двете сме натрупали предостатъчно дългове.
— Този ще го нося с радост.
— Добре, добре. Като се върнем в Кетердам, може да ме черпиш гофрети.
Сега вече Иней се засмя. Свали ръце и се замисли.
— Гофрети срещу живот? Не ми се вижда равносилно.
— Очаквам да са от най-хубавите гофрети.
— Знам точното място — обади се ентусиазирано Йеспер. — Имат един ябълков сироп, който…
— Ти не си поканен — прекъсна го Нина. — А сега ми помогни да я изправим.
— И сама мога да се изправя — изръмжа Иней, плъзна се от ръба на масата и стъпи на крака.
— Угоди ми, моля.
Иней въздъхна, хвана се за ръката на Йеспер, двамата излязоха бавно от каютата и поеха към палубата, следвани по петите от Нина.
— Това е тъпо — каза Иней. — Добре съм.
— Ти може и да си добре — отвърна Йеспер, — но аз едва се държа на крака, така че внимавай.
Щом излязоха на палубата, Иней силно стисна ръката му в знак да спре. Вдигна глава и вдиша дълбоко. Денят беше мрачен, морето сивееше, насечено от разпенени вълни, тежки облаци задънваха небето. Силен вятър издуваше платната и тласкаше малкия кораб напред.