— Този студ е приятен — измърмори тя.
— Този студ?
— Вятърът в косата ти, морските пръски по кожата. Студът на живите.
— Две минути разходка по палубата — нареди Нина. — И обратно в леглото.
После тръгна към Вилан при кърмата. Тоест, отбеляза си наум Йеспер, възможно най-далече от Матиас.
— През цялото време ли са така? — попита Иней, като местеше поглед между Нина и фйерданеца.
Йеспер кимна.
— Като два котарака, които се дебнат отдалече.
Иней се засмя под нос.
— Чудя се какво ли ще стане, когато решат да си скочат.
— Ще се издерат до смърт.
Иней завъртя очи.
— Нищо чудно, че постоянно губиш в игралната зала.
Йеспер я поведе към парапета, където можеха да се поразходят, без да се пречкат на никого.
— Бих те заплашил, че ще те хвърля във водата, но Каз ни гледа.
Иней кимна. Не погледна към Каз, който стоеше при Спехт край кормилото. Йеспер го направи обаче и му махна жизнерадостно. Изражението на Каз не се промени.
— Ще го убие ли, ако се усмихва от време на време? — измърмори той.
— Най-вероятно.
Моряците я поздравяваха искрено, желаеха й бързо оздравяване и Йеспер усещаше как Иней поизправя глава при всеки ентусиазиран поздрав. Дори Матиас й се поклони неумело и каза:
— Разбрах, че благодарение на теб сме се измъкнали живи от пристанището.
— Имало е и други причини, предполагам — каза тя.
— Аз съм една от тях — подхвърли услужливо Йеспер.
— Въпреки това — каза Матиас, без да го погледне, — благодаря ти.
Продължиха нататък и Йеспер видя доволна усмивка да прекосява лицето на Иней.
— Изненадана ли си? — попита я той.
— Малко — призна Иней. — Твърде много време прекарвам с Каз. Явно…
— Не си свикнала разни хора да ти благодарят.
Тя се изкиска и веднага притисна ръка към ребрата си.
— Още ме боли, като се смея.
— Радват се, че си жива. Аз се радвам.
— Дано е така. Никога не съм се чувствала докрай на мястото си сред Утайките.
— И с право.
— Благодаря.
— Нашите интереси се броят на пръсти, а ти нито играеш комар, нито псуваш, нито се напиваш редовно. Но нека ти кажа каква е тайната на популярността — рискуваш живота си, за да спасиш кожата на другарите. Най-добрият начин да си намериш приятели.
— Стига приятелството да не върви задължително с ходене по купони.
Когато стигнаха до предната палуба, Иней се облегна на парапета и зарея поглед към хоризонта.
— Той дойде ли изобщо да ме види?
Йеспер знаеше, че пиша за Каз.
— Всеки ден.
Иней се обърна да го погледне с тъмните си очи, после поклати глава.
— Ама ти наистина не умееш да блъфираш, Йеспер.
Той въздъхна. Мразеше да разочарова хората.
— Така е.
Тя кимна и се загледа отново в океана.
— Мисля, че не обича болници, лазарети и прочие — каза Йеспер.
— Че кой ги обича?
— Имам предвид, че не му е било по силите да те гледа така. През онзи първи ден, след като те раниха… той направо откачи.
Не му беше лесно да го признае. Щеше ли Каз да побеснее така, ако Йеспер лежеше с рана от нож?
— Нормално. Планът е за шестима души, а аз му трябвам да се изкатеря по шахтата на пещта. Ако умра, целият план отива по дяволите.
Йеспер не тръгна да спори с нея. Истината бе, че нямаше представа какво ръководи действията на Каз.
— Чакай да те питам нещо. За какво толкова са се скарали Вилан и баща му?
Иней стрелна с бърз поглед Каз, после погледна през рамо, явно искаше да е сигурна, че никой от моряците не се навърта наблизо. Каз беше пределно ясен, че всичко, свързано със задачата, трябва да си остане между тях шестимата.
— Не знам точно — каза накрая тя. — Преди три месеца Вилан се появил в един приют близо до Ребрата. Представил се с друга фамилия, но Каз държи под око всички новаци в Кацата и ме изпрати да го проуча.
— И?
Иней сви рамене.
— Прислугата на Ван Ек е добре платена и е трудно да я подкупиш. Не научих много. Само слухове, че са хванали хлапето на кълбо с един от частните му учители.
— Стига бе! — възкликна невярващо Йеспер. „Тихите води и прочие…“
— Само слух. А и не е като Вилан да е избягал от къщи, за да заживее с любовника си.
— Тогава защо го е изритало татенцето?
— Не мисля, че Ван Ек го е изритал. Пише му писма всяка седмица, но Вилан дори не ги отваря.