— Какво пише в писмата?
Иней се облегна предпазливо на парапета.
— Приемаш, че съм ги чела.
— А не си ли?
— Съм, естествено. — Смръщи чело в опит да си спомни. — Повтаряше се едно и също. „Ако четеш това, значи знаеш колко много искам да се върнеш вкъщи.“ Или: „Моля се да прочетеш това и да осъзнаеш на какво си обърнал гръб“.
Йеспер погледна към Вилан, който си приказваше с Нина.
— Тайнственото търговче. Чудя се какво толкова е направил Ван Ек, та синчето му да избяга в Кацата.
— А сега ти ми кажи нещо, Йеспер. Защо реши да се включиш в тази мисия? Наясно си колко е трудна задачата и какви са шансовете да се върнем живи и здрави. Знам, че обичаш предизвикателствата, но това е прекалено дори и за теб.
Йеспер погледна към сивата морска шир и вълните, които маршируваха в строй към хоризонта. Не обичаше океана, не обичаше усещането за незнайни дълбини под краката си, за разни гладни създания с големи зъби, които само дебнат да го повлекат в мрака. А точно така се чувстваше напоследък, всеки ден, дори на сушата.
— Имам дългове, Иней.
— Ти винаги имаш дългове.
— Не. Този път наистина е зле. Взех пари назаем от лоши хора. Казвал съм ти, че баща ми има ферма, нали?
— В Новий Зем.
— Да, на запад. И тази година най-после е излязла на печалба.
— О, Йеспер, не може да си направил това…
— Имах нужда от заем. Излъгах го, че парите ми трябват, за да завърша университета.
Тя го зяпна ококорено.
— Баща ти си мисли, че си студент?
— Затова дойдох в Кетердам, да уча. Още първата седмица отидохме на Източната дъга с групичка състуденти. Заложих няколко крюге на масата. Ей така, за проба. Дори не знаех правилата на Колелото. Но когато крупието завъртя рулетката, осъзнах, че по-красив звук не съм чувал. Спечелих и продължих да печеля. Беше най-хубавата нощ в живота ми.
— И оттогава се опитваш да я повториш.
Той кимна.
— Трябваше да си остана в библиотеката. Печелех. После започнах да губя. Изгубих още. Имах нужда от пари, затова започнах да приемам поръчки за бандите. Една нощ двама ми скочиха в тъмна уличка. Каз ги смота набързо и оттогава двамата си помагаме.
— Сигурно сам е наел онези двамата, за да решиш, че си му задължен.
— Не, той не би… — Йеспер млъкна рязко, после се разсмя. — Естествено, че би направил нещо такова. — Стисна и разпусна юмруци, после се загледа в линиите върху дланта си. — Каз е… не знам, не прилича на никого другиго, когото познавам. Постоянно ме изненадва.
— Да. Като пчелен рояк в чекмеджето на раклата ти.
Йеспер се изсмя силно.
— Нещо такова, да.
— Тогава защо сме тук?
Йеспер се загледа отново в морето и усети как страните му се сгорещяват.
— Надяваме се да съберем мед, предполагам. По възможност без пчелите да ни нажилят до смърт.
Иней го бутна с рамо.
— Значи, ако не друго, поне и двамата сме еднакво тъпи.
— Не знам какво е твоето извинение, Иней. Моето е ясно — никога не мога да обърна гръб на лоши карти.
Тя го хвана под ръка.
— Това те прави лош картоиграч, Йеспер. И отличен приятел.
— Твърде добра си за него, да знаеш.
— Знам. Същото важи и за теб.
— Да походим още малко?
— Да — каза Иней и двамата поеха бавно покрай парапета. — А после трябва да разсееш Нина, за да си потърся аз ножовете.
— Лесна работа. Просто ще й заведа Хелвар.
Йеспер погледна към кормилото, докато двамата с Иней обръщаха посоката. Каз не беше помръднал. Все така ги следеше с поглед и неразгадаема физиономия. Както винаги.
18. Каз
Минаха два дни, откакто Иней излезе за първата си разходка на палубата, а Каз още не беше събрал смелост да я заговори. Сега тя седеше сама и отпиваше чай, преметнала крак връз крак и облегнала гръб на парапета.
Каз докуцука до нея.
— Искам да ти покажа нещо.
— Добре съм, благодаря, че попита — каза тя, вдигнала глава да го погледне. — Ти как си?
Каз усети как устните му трепват.
— Отлично — отговори той и седна тромаво до нея, като остави бастуна си отстрани.
— Кракът боли ли те?
— Добре съм. Виж.
Каз разстла чертежа на затворническия сектор върху палубните дъски помежду им. Повечето чертежи на Вилан показваха Ледения палат отгоре, но затворническият сектор беше начертан в страничен разрез и показваше етажите на сградата.
— Вече съм го виждала — каза Иней. Плъзна пръст в права линия от сутерена до покрива. — Шест етажа по комин.
— Ще можеш ли?
Тъмните й вежди се вдигнаха.
— А има ли друг вариант?