— Не.
— И ако кажа, че няма да мога, ти ще кажеш ли на Спехт да обърне кораба и да ни върне в Кетердам?
— Ще намеря друг вариант — рече Каз. — Още не знам какъв, но няма да се откажа от задачата.
— Знаеш, че мога да го направя, Каз, както и че няма да ти откажа. Така че защо питаш?
„Защото от два дни си търся извинение да те заговоря.“
— Искам да съм сигурен, че знаеш каква точно е задачата ти и че си разучила подробно плановете.
— Защо, ще ме изпиташ ли?
— Да — кимна той. — Ако се провалиш, всички ще свършим във фйердански затвор.
— Ммм — измърмори тя и отпи от чая си. — А аз ще съм мъртва. — Затвори очи и облегна глава на парапета. — Притеснява ме пътят за бягство към пристанището. Не ми харесва, че имаме само един изход.
Каз също се облегна назад.
— И на мен — призна той и протегна болния си крак. — Фйерданите неслучайно са построили комплекса по този начин.
— Имаш ли доверие на Спехт?
Каз я стрелна с кос поглед.
— Има ли причина да не му вярвам?
— Не, но ако „Феролинд“ не ни чака в пристанището…
— Вярвам му достатъчно.
— Задължен ти е?
Каз кимна. Огледа се и каза:
— Флотът го изритал за неподчинение и без право на пенсия. Има сестра в Беленд, която разчита на него. Заех му пари.
— Добре си направил.
Каз присви очи.
— Аз не съм герой от детска приказка, който си прави безобидни шеги и краде от богатите, за да раздава на бедните. Беше въпрос на печалба и ценна информация. Спехт познава флотските маршрути като дланта на ръката си.
— Никога нещо за нищо, Каз — каза тя, без да отклонява поглед. — Зная. И все пак, ако задържат „Феролинд“, ние ще си останем в Дйерхолм.
— Ще намеря начин да се измъкнем. Знаеш това.
„Кажи ми, че го знаеш.“
Имаше нужда да го чуе от нея. Тази задача беше единствена по рода си, беше нова и за него. Колебанията й бяха оправдани и повтаряха като ехо собствените му тревоги. Беше й се троснал преди, докато още бяха в Кетердам, казал й бе, че ще си намери друг паяк, ако тя смята, че задачата не й е по силите. Сега имаше нужда да чуе, че тя вярва в него, вярва, че той ще ги вкара в Ледения палат и после ще ги изведе оттам живи и здрави, както винаги досега с други отряди и други задачи. Имаше нужда да знае, че тя вярва в него.
Но Иней каза само:
— Чух, че Пека Ролинс е поръчал засадата на пристанището.
Заля го разочарование.
— И?
— Знам, че отдавна си му вдигнал мерника, Каз. Тези неща не остават незабелязани.
— Той е просто поредният престъпен бос, поредната мутра от Кацата.
— Не само. Когато вдигнеш мерника на други банди, това е делови въпрос. Но с Пека Ролинс е лично.
По-късно Каз така и не можа да си обясни защо й го сподели. Не беше говорил за това на никого, дума не беше обелвал. Сега обаче, вдигнал глава и вперил очи в платната, той каза:
— Пека Ролинс уби брат ми.
Не беше необходимо да вижда лицето на Иней, за да усети изненадата й.
— Имал си брат?
— Имах много неща — измърмори той.
— Съжалявам.
Съчувствието й ли е искал? Затова ли й беше казал?
— Каз… — Иней се поколеба.
Какво щеше да направи сега? Да го потупа съпричастно по рамото? Да му каже, че разбира?
— Ще се моля за него — каза накрая тя. — Да намери в следващия свят покоя, който не е намерил тук.
Той обърна глава да я погледне. Седяха близо един до друг, раменете им почти се докосваха. Очите й бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха черни, а косата й като никога беше спусната. Винаги я носеше прибрана назад в стегнато кокче. Самата мисъл да стои толкова близо до друг човек би трябвало да го изнерви до крайност, а ето че той внезапно се запита: „Какво ще стане, ако се приближа още малко?“.
— Не ти ща молитвите.
— Какво искаш тогава?
Старите отговори се заредиха дежурни в главата му. „Пари. Отмъщение. Гласът на Йорди в главата ми да млъкне завинаги.“ Ала в него изведнъж се надигна друг отговор, шумен, настоятелен, нежелан. „Теб, Иней. Теб искам.“
Той сви рамене и извърна глава.
— Да умра, смазан от тежестта на собственото си злато.
Иней въздъхна.
— Тогава ще се моля да получиш всичко, което искаш.
— Пак молитви? А ти какво искаш, Привидение?
— Да обърна гръб на Кетердам и повече никога да не чуя името му.
„Добре.“ Ще трябва да си намери нов паяк, но поне ще се е отървал от причината да се разсейва постоянно.
— Твоят дял от трийсетте милиона крюге ще ти стигне да изпълниш желанието си. — Изправи се с мъка на крака. — Така че се моли за хубаво време и глупави стражи. Но мен не включвай в молитвите си.