По обратния път Йорди купи горещ шоколад, по един за всеки, а не един, който да си поделят, както правеше обикновено.
— Късметът ни се обръща — каза той, докато крепяха горещите чаши, провесили крака през един малък мост, а светлините на Дъгата танцуваха по водата долу.
Каз погледна към отраженията им в ярката бодна повърхност и реши, че наистина се чувства късметлия.
Момчето с механичните играчки се казваше Филип, а човекът, когото познаваше, беше Якоб Херцун, дребен търговец, който държеше малко кафене близо до Борсата, където прохождащи инвеститори събираха капитала си и заедно купуваха дялове в търговските кораби, минаващи транзитно през Керч.
— Трябва да видиш онова място — каза му развълнувано Йорди, когато се прибра късно същата вечер. — Пълно е с хора по всяко време, говорят, обменят новини, купуват и продават акции и фючърси. Обикновени хора — касапи, пекари, пристанищни работници. Господин Херцун казва, че всеки може да стане богат, стига да извади малко късмет и да познава подходящите хора.
Следващата седмица мина като в сън. Йорди и Филип работеха за господин Херцун като куриери, разнасяха бележки до доковете и обратно, а понякога носеха ордери от негово име в Борсата или други места за търговия с акции. Докато те работеха, Каз стоеше в кафенето. Мъжът, който наливаше кафе, му позволяваше да седи на бара, да се упражнява с монетата и да пие горещ шоколад на корем.
Поканиха ги на вечеря в дома на Херцун, голяма къща на Зелверщраат със синя входна врата и бели дантелени пердета на прозорците. Господин Херцун беше едър мъж с червендалесто дружелюбно лице и рошави сиви бакенбарди. Жена му Маргит ощипа Каз по бузките и го нахрани с картофена яхния с наденички, а после го прати в кухнята да си играе с дъщеря й Саския. Саския беше на десет години и според Каз беше най-красивото момиче на света. С Йорди останаха до късно, пяха песни, докато Маргит свиреше на пианото, а голямото сребристо куче удряше с опашка по пода и разваляше ритъма. Каз за пръв път се чувстваше истински добре след смъртта на баща си. Господин Херцун дори позволи на Йорди да вложи дребни суми в корпоративни акции. Йорди искаше да инвестира повече, но господин Херцун беше предпазлив човек. „Малки стъпки, момче. Малки стъпки.“
Стана още по-добре, когато един приятел на господин Херцун се върна от Новий Зем. Той беше капитан на керчски търговски кораб и в едно земско пристанище се запознал с фермер, отглеждащ захарна тръстика. Човекът бил подпийнал и се оплаквал надълго и нашироко как нивите му с тръстика, неговите и на съседите му, се били наводнили от дъждовете. В момента цените на захарта бяха ниски, но когато се разчуеше, че тръстиковата реколта през следващите месеци ще е слаба, цените щяха да ударят тавана. Приятелят на господин Херцун беше решил да купи колкото захар успее да намери, преди новината да стигне до Кетердам.
— Това ми прилича на измама — прошепна Каз на Йорди.
— Не е измама — изсумтя Йорди. — Просто е добра сделка. А и как да се издигнат обикновените хора без малко допълнителна помощ?
Господин Херцун прати Йорди и Филип да отнесат ордери в три различни канцеларии, така че да не привлече внимание с твърде големи поръчки. После новината за провалената реколта стигна до Кетердам, а момчетата седяха в кафенето, гледаха как йената на черната дъска расте ли, расте и с мъка удържаха радостта си.
Преценил, че цената е стигнала връхната си точка, господин Херцун прати момчетата да отнесат ордери за продажба, а когато те се върнаха в кафенето, отвори сейфа и им даде техния дял от печалбата.
— Какво ти казах? — бъбреше развълнувано Йорди, докато с Каз се прибираха по нощните улици на Кетердам. — Малко късмет и добри приятели!
Няколко дни по-късно господин Херцун им каза за друга полезна информация, която получил от своя приятел капитана, този път за реколтата от юрда.
— Дъждовете удрят лошо всички посеви тази година — каза той. — Но този път е унищожена не само реколтата, наводнени са и складовете при пристанището в Имес. Ще направим голяма печалба и мисля да заложа много пари този път.
— Значи и ние трябва да го направим — каза Филип.
Господин Херцун се намръщи.
— Боя се, че тази сделка не е като за вас, момчета. Минималната инвестиция е твърде висока. Но ще има и други сделки, горе главата!
Филип се ядоса. Разкрещя се на господин Херцун, че не било честно. Обвини го, че е същият като търговците в Борсата, гледа само той да прибира печалбата, а после го нарече с имена, от които ушите на малкия Каз пламнаха. Излетя и затръшна вратата след себе си, а всички в кафенето зяпаха смутеното и зачервено лице на господин Херцун.