Каз се изравни с него.
— А защо не плащаш на друг да плаща на онзи, дето ще ти гори парите? Така правят големите играчи.
— Знаеш ли какво правят най-най-големите? Плащат на някого да плати на някого да…
Двамата се отдалечиха напред и гласовете им заглъхнаха. Матиас вървеше с втората група. Но всички, без изключение, забеляза той, хвърлиха по един прощален поглед на смаляващата се „Феролинд“. Шхуната беше частица от Керч, частица от дома им, последното познато нещо, и то се отдалечаваше с всеки изминал миг.
Може би той им съчувстваше мъничко, но часовете минаваха и скоро установи, че му е приятно да гледа как каналните плъхове треперят от студ и се мъчат като грешни дяволи. Пада им се. Мислеха си, че знаят какво е студ, но белият север имаше навика да наказва чужденците за високомерието им. Залитаха и се хлъзгаха, местеха тромаво новите си ботуши, опитваха се да хванат цаката на твърдия сняг и скоро Матиас мина начело на колоната. Задаваше темпото, но Йеспер беше човекът с компаса, който задаваше посоката.
— Сложете си… — започна Матиас, но млъкна и махна неохотно към Вилан за съдействие. Не знаеше керчската дума за очила, нито за сняг дори. Не бяха думи, които да научиш в затвора. — Очите ви да са покрити, иначе може да стане лошо.
Хората ослепяваха толкова далече на север, разделяха се с устните си, с ушите, носовете, пръстите на ръцете и краката. Земята тук беше сурова и безплодна и повечето хора виждаха само това. Но Матиас виждаше и красотата й. Ледът носеше в себе си духа на Дйел. Имаше си цвят и форма, и дори аромат, ако имаш нос да го усетиш.
Вървеше напред и се чувстваше добре, почти в покой, сякаш тук Дйел можеше да го чуе и да успокои тревожните му мисли. Ледът връщаше спомени за детството, за ловните експедиции с татко му. Живееха по на юг, близо до Халмхенд, но през зимата онази част от Фйерда не се различаваше значително от тази, свят в бяло и сиво, насечен тук-там от черните скелети на дървета и щръкнали канари, появили се сякаш от нищото като потънали кораби на дъното на празен океан.
През първия ден преходът беше като пречистване — почти не говореха, а бялата тишина на севера приласкаваше Матиас в обятията си, без да го съди. Очаквал бе каналните плъхове да мрънкат постоянно, но дори Вилан вървеше мълчаливо, навел глава срещу бръснещия вятър. „Всички те са свикнали да оцеляват — осъзна Матиас. — А за да оцелееш, трябва да се нагаждаш към всичко.“ Когато слънцето заходи към залез, хапнаха набързо от сушеното говеждо и сухарите, после се сринаха в палатките, без да кажат и дума.
Ала следващата сутрин сложи край на тишината и крехкото усещане за покой. Сега, когато бяха далече от екипажа, Каз явно бе решил, че е време да им сподели подробностите на плана.
— Ако направим всичко както трябва, ще влезем и излезем от Ледения палат, преди фйерданите да разберат, че безценният им учен е изчезнал — каза той, докато нарамваха раниците, преди да продължат отново на юг. — Когато влезем в затвора, ще ни заведат в ареста под мъжкото и женското отделение, където да изчакаме, докато ни предявят обвинения. Ако Матиас е прав и процедурите не са се променили междувременно, пазачите проверяват килиите там три пъти на ден, колкото да преброят арестантите. Щом излезем от килиите, ще разполагаме поне с шест часа да стигнем до посолството, да открием Юл-Баюр на Белия остров и да го изведем на пристанището, преди онези да се усетят, че от ареста липсват хора.
— А другите арестанти? — попита Матиас.
— Погрижили сме се за това.
Матиас се намръщи, но истината бе, че не бе особено изненадан. Щом ги вкараха в ареста, Каз и компания щяха да са уязвими. Достатъчно бе Матиас да пошушне една дума на пазачите и с плана им беше свършено. Така би направил Брум, така би направил всеки достоен мъж. Вътрешно бе вярвал, че върне ли се веднъж във Фйерда, ще си върне и здравия разум и ще намери сили да осуети този налудничав план въпреки високата лична цена. Вместо това копнежът му по дома и по живота, който бе водил със своите братя дрюскеле, стана още по-силен.
— Щом се измъкнем от килиите — продължи Каз, — Матиас и Йеспер ще отмъкнат въжета от конюшните, а двамата с Вилан ще изведем Нина и Иней от женското отделение на ареста. Ще се срещнем в сутерена. Там е пещта, а след края на работния ден в пералното не би трябвало да има никого. Докато Иней се катери в шахтата, аз и Вилан ще потърсим в пералното запалителни материали, които да използваме. А в случай че фйерданите са решили да приберат Бо Юл-Баюр в затвора и да ни улеснят живота, Нина, Матиас и Йеспер ще проверят килиите на най-горния етаж.