— Нина и Матиас? — попита Йеспер. — Далеч съм от мисълта да се съмнявам в нечий професионализъм, но дали това е най-разумното решение?
Матиас стисна зъби да овладее гнева си. Йеспер беше прав, но нямаше нужда да го обсъждат по този начин. Обидно беше.
— Матиас познава затвора, а Нина може да се справи без много шум с пазачите при нужда. Твоята задача ще е двамата да не се избият.
— Понеже аз съм дипломатът в нашата група?
— Няма дипломат в групата. А сега си отвори ушите — рече Каз. — Същинският затвор не прилича на ареста. Патрулите по етажите се сменят на всеки два часа и трябва да внимаваме, иначе някой ще вдигне тревога. Всички ще се водим от камбаните на Стария часовник. Излизаме от килиите в ареста веднага щом удари шест, а до осем трябва да сме на покрива. Никакви отклонения от плана.
— И после какво? — попита Вилан.
— Ще пресечем до покрива на посолството и оттам ще стигнем до стъкления мост.
— Така ще избегнем пропускателните пунктове — каза Матиас. Постара се, но пак не успя да скрие докрай възхищението си. — Стражите при моста ще решат, че сме били проверени на влизане в посолството и документите ни са в ред.
Вилан се намръщи.
— Въпреки затворническите униформи?
— Втора фаза — каза Йеспер. — Маскировката.
— Именно — кимна Каз. — Иней, Нина, Матиас и аз ще вземем назаем дрехите на някоя делегация, както и един допълнителен кат за нашия приятел Юл-Баюр, когато го намерим, и ще минем преоблечени по стъкления мост. Откриваме Юл-Баюр и го връщаме в посолството. Нина, ако остане време, ти ще го прекроиш малко, но стига да не вдигнем тревога, никой няма да обърне внимание на още един шуанец сред гостите.
Освен ако Матиас не се добереше пръв до учения. Ако онзи умреше, преди другите да го открият, Каз не би могъл да държи Матиас отговорен за смъртта му и той щеше да си получи документа за помилването. А ако не успееше да се отдели от групата? Е, Юл-Баюр винаги можеше да падне случайно през борда по обратния път към Керч.
— А за мен какво остава? — попита Йеспер. — Вие ще се забавлявате, а аз ще дундуркам Вилан.
— Освен ако внезапно не си се сдобил с енциклопедични познания за Белия остров, с умението да отключваш заключени врати, да се катериш по отвесни стени или да измъкваш с флирт поверителна информация от висши служители, тогава — да. Освен това, искам два чифта ръце с бомбите.
Йеспер изгледа скръбно пистолетите си.
— Такова пилеене на потенциал!
Нина скръсти ръце.
— Да речем, че всичко мине по план. Как ще се измъкнем?
— Пеша — рече Каз. — Това е красотата на плана. Помните ли какво ви казах за вниманието на плячката и колко важно е да го отклониш в желаната посока? При портите на посолството охраната ще си отваря очите за пристигащите. Онези, които излизат от Ледения палат, ще минат между капките.
— Тогава защо са ни бомби? — попита Вилан.
— Като предохранителна мярка. От Ледения палат до пристанището има дванайсет километра път. Ако някой забележи, че Бо Юл-Баюр липсва, ще трябва да изминем това разстояние много бързо. — Той начерта права линия със сопата си в снега. — Главният път пресича една клисура. Взривим ли моста при клисурата, потерята няма как да ни настигне.
Матиас скри лице в шепи. Представяше си поразиите, които тези низши създания щяха да натворят в столицата на неговата родина.
— Става въпрос за един затворник, Хелвар — рече Каз.
— И един мост — вметна услужливо Вилан.
— И всичко друго, което се наложи да взривим междувременно — добави Йеспер.
— Млъкнете — изръмжа Матиас.
Йеспер вдигна рамене.
— Фйердани.
— Всичко това изобщо не ми харесва — каза Нина.
Каз вдигна вежда.
— Е, ако не друго, то с Хелвар поне открихте нещо общо помежду си.
Пътят им ги отвеждаше все по на юг. Крайбрежието отдавна бе изчезнало от погледа им, малки горички все по-често разсичаха леда, тук-там имаше оголена черна пръст и животински следи, доказателство, че и тук има живот. А сърцето на Дйел не спираше да бие. Колкото до спътниците му, те не спираха да го питат.
— Я пак. Колко стражеви кули има на Белия остров?
— Дали държат Юл-Баюр в двореца, как мислиш?
— На Белия остров има казарми. Ами ако го държат там?
Йеспер и Вилан обсъждаха какви експлозиви могат да се забъркат от наличното в пералнята и дали в посланическия сектор може да се намери барут. Нина и Иней се опитваха да пресметнат с каква скорост трябва да се изкатери бронзовото момиче по комина на пещта, за да спусне навреме въжето за другите.