— Какво правиш? — излая той.
Тя го погледна през рамо — едно съвсем голо рамо — и каза:
— А има ли нещо, което се очаква да направя?
— Облечи си дрехите!
Тя завъртя очи.
— Няма да умра от измръзване само защото ти не си виждал гола жена.
Матиас продължи да ръчка гневно торфа и подпалките, но тя изобщо не се впечатли, а продължи да се съблича — свали туниката си, панталоните и дори бельото, — после се уби в една от мръсните еленови кожи, струпани на купчина до вратата.
— Светци, как вони това нещо — измърмори тя, после награби още кожи и ги натъкми в нещо като гнездо до огъня. При всяко движение импровизираният й плащ се разтваряше и му показваше по нещичко — бяла кожа, извивката на прасеца, сянката между гърдите. Нарочно го правеше. Сигурен беше в това. Опитваше се да му вземе ума. Трябваше да се съсредоточи върху огъня. Едва не беше умрял в морето, но ако не запалеше скоро огъня, можеше да умре тази нощ. И колко шум вдига само, проклета да е. Подпалката се счупи в ръцете му.
Нина изсумтя и се нагласи в гнездото от кожи, подпряна на лакът.
— В името на вси светци, дрюскеле, какво ти става? Исках само да се стопля. Обещавам, че няма да те изнасиля, докато спиш.
— Не ме е страх от теб — каза той с раздразнение.
Усмивката й стана хищна.
— Значи си точно толкова глупав, колкото изглеждаш.
Остана да клечи край огнището. Знаеше, че трябва да легне до нея. Слънцето беше залязло и температурите падаха главоломно. Зъбите му тракаха от студ. Нямаше да оцелеят през нощта, ако не се топлеха взаимно. Нищо работа, само че не искаше да е близо до нея. „Защото е убийца — повтаряше си той. — Затова. Защото е убийца и вещица.“
Накрая все пак стана и тръгна към гнездото от кожи, но Нина вдигна ръка да го спре.
— Хич не се приближавай с тези дрехи. Подгизнали са.
— Ти ще ни движиш кръвта.
— Изтощена съм — ядоса се тя. — А и щом заспя, ще ни топли само този нещастен огън. Оттук те виждам как трепериш. Всички фйердани ли сте толкова превзети?
Не. Може би. Не знаеше. Дрюскеле бяха свещен орден. Трябваше да живеят благочестиво, преди да си вземат съпруга. Добра фйерданска съпруга, която не крещи по хората и не си съблича дрехите.
— А всички Гриша ли сте толкова отворени? — попита отбранително той.
— Момчетата и момичетата тренират заедно в Първа и Втора армия. Няма място за излишна скромност.
— Не е естествено жените да се бият.
— Не е естествено човек да е толкова глупав, колкото е висок, но ето те теб. Наистина ли преплува такова разстояние само за да умреш в тая колиба?
— Не е колиба, а хижа, и ти не знаеш колко сме преплували.
Нина изпръхтя отчаяно, завъртя се на хълбок и се намести по-близо до огъня.
— Много съм уморена да споря — каза тя и затвори очи. — Не е за вярване, че лицето ти ще е последното нещо, което ще видя, преди да умра.
Предизвикваше го, естествено. А той стоеше там, чувстваше се като глупак и я мразеше за това. Обърна се с гръб към нея, съблече набързо подгизналите си дрехи и ги метна близо до огъня да съхнат. Стрелна я с поглед, за да е сигурен, че не го гледа, после тръгна към кожите и се намести зад нея, но без да я докосва.
— По-близо, дрюскеле — измърмори тя.
Дразнеше го.
Преметна ръка през нея и придърпа гърба й към гърдите си. Тя изписка стреснато и се размърда неспокойно.
— Стига си мърдала — измърмори той.
Не за пръв път прегръщаше жена… макар и рядко, в интерес на истината, — но никоя не беше като нея. Тази беше неприлично закръглена.
— Студен си и лепкав — оплака се тя и потръпна. — Все едно съм легнала до гигантска сепия.
— Ти ми каза да се приближа!
— Дръпни се мъничко — инструктира го тя и когато той го направи, се обърна с лице към него.
— Какво правиш? — попита Матиас и се дръпна панически.
— Успокой се, дрюскеле. Точно сега не съм в настроение да те съблазнявам.
Сините му очи се присвиха.
— Мразя начина, по който ми говориш.
Стори ли му се, или тя наистина се засегна? Да бе, сякаш думите му биха могли да разстроят тази вещица.
И тя не закъсня да потвърди заключението му:
— Мислиш ли, че ми пука какво харесваш и какво мразиш?
После опря длани в гърдите му, върху сърцето. Би трябвало да ги блъсне, да й каже да си гледа работата, а не да се държи като някой слабак, но когато кръвта потече по-бързо и крайниците му се стоплиха, облекчението беше толкова силно, че се оказа непреодолимо.
Той се поотпусна неохотно под допира й. След още миг-два тя се обърна отново с гръб към него и преметна ръката му през кръста си.