— Пак заповядай, грамадан глупав.
Излъгал беше. Харесваше му как говори.
И още му харесваше. Чуваше я как говори на Иней някъде зад него, опитваше се да я научи на фйердански думи.
— Не, Хрингкяааале. Трябва да удължиш предпоследната сричка.
— Хрингала? — опита Иней.
— По-добре, но… виж, керчският е като газела. Скача от дума на дума — каза Нина и размаха ръце да наподоби бързи скокове. — Фйерданският е като ято чайки, рее се и се гмурка. — Ръцете й се превърнаха в криле, които прегръщат въздушните течения. В този миг тя вдигна очи и го видя, че я гледа.
Той се изкашля и каза:
— Не яжте снега. Само ще се обезводните и ще ви падне телесната температура.
Ускори крачка. Нямаше търпение да изкачи следващия хълм и да увеличи разстоянието помежду им. Но щом стигна билото, се закова на място.
Обърна се и вдигна ръце.
— Спрете! По-добре да не…
Но беше късно. Нина затисна с шепи устата си. Иней направи някакъв знак против уроки. Йеспер поклати глава, Вилан взе да се дави. Каз стоеше като окаменял с празно лице.
Кладата беше на една скала. Опитали се бяха да я издигнат на завет, но вятърът, така или иначе, беше угасил пламъците. Три дълги кола бяха набити в замръзналата земя и три обгорени трупа бяха вързани за тях. Почернялата им напукана кожа още димеше.
— Гезен! — изпсува Вилан. — Какво е това?
— Това правят фйерданите с Гриша — отговори Нина.
Лицето й беше безизразно, очите й — вперени.
— Това правят престъпниците — каза Матиас през зъби. Гадеше му се. — Изгарянето на клада е извън закона от…
Нина се завъртя към него и го блъсна силно в гърдите.
— Да не си посмял! — изсъска тя, гневът гореше около нея като ореол. — Кога за последно сте осъдили някого, защото е изгорил Гриша на клада? И убийство ли е да убиеш куче?
— Нина…
— Имате ли друга дума за убийство, когато убивате в униформа?
И тогава го чуха… стон, като вятър, който рязко сменя посоката си.
— Светци! — прошепна Йеспер. — Единият още е жив.
Звукът се чу отново, тих и треперлив, от обгореното до черно тяло най-вдясно. Не беше ясно дали е мъж, или жена. Косата беше изгоряла, дрехите се бяха стопили върху плътта. На места кожата се беше обелила на парцали и отдолу се виждаше розово месо.
Хлип се откъсна от гърлото на Нина. Тя вдигна ръце, но се тресеше толкова силно, че явно не можа да съсредоточи силата си и да сложи край на мъките му. Обърна насълзените си очи към другите.
— Аз… моля ви, нека някой…
Йеспер реагира пръв. Проехтяха два изстрела и тялото се смълча. Йеспер върна пистолетите в кобурите им.
— По дяволите, Йеспер! — изръмжа Каз. — Току-що уведоми всички на километри околовръст за присъствието ни.
— Голяма работа. Ще решат, че сме ловна дружинка.
— Трябваше да оставиш на Иней.
— Аз не исках — тихо каза Иней. — Благодаря ти, Йеспер.
Каз стисна зъби, но не каза нищо повече.
— Благодаря ви — каза задавено Нина и забърза напред по замръзналата земя, следвайки пътечката през снега.
Плачеше тихо и се препъваше на всяка втора крачка. Матиас тръгна след нея. Трудно беше да се ориентираш по тези места и човек лесно можеше да се загуби.
— Нина, не трябва да се отделяш от групата…
— Ето къде се връщаш, Хелвар — каза дрезгаво тя. — Това е страната, на която копнееш да служиш. Гордееш ли се, а?
— Никога не съм изпращал Гриша на кладата. Те имат право на справедлив процес…
Тя се завъртя към него. Беше вдигнала очилата си и сълзите замръзваха по бузите й.
— Тогава защо нито един Гриша не е бил оправдан на тези ваши справедливи процеси?
— Аз…
— Защото престъплението ни е, че съществуваме. Престъплението ни е, че сме каквито сме.
Матиас замълча, а когато отново заговори, се разкъсваше между срама заради думите, които щеше да изрече, и нуждата те да бъдат изречени, думите, с които беше отгледан, думите, в които още чуваше истина.
— Нина, хрумвало ли ти е някога, че може би… че може би не е трябвало да съществувате?
Зелен огън избухна в очите й. Тя направи крачка към него, гневът й се излъчваше на вълни.
— А може би вие не е трябвало да съществувате, Хелвар. Слаби и меки, с краткия си живот и тъжните си дребни предразсъдъци. Кланяте се на горски духчета и на ледени духчета, които никой никога не е виждал, но видите ли истинска сила, нямате търпение да я смачкате.
— Не се подигравай с нещо, което не разбираш.
— Обиждаш се от подигравките ми? Моите хора с радост биха приели присмеха ви вместо това варварство. — Израз на най-дълбоко задоволство прекоси лицето й. — Равка се възстановява. Втора армия — също, и когато това стане, надявам се да ви осигурят справедливия процес, който заслужавате. Дано оковат дрюскеле във вериги и прочетат на висок глас престъпленията ви, така че целият свят да чуе какво сте правили.