— Те не искат да се бият.
— Откъде знаеш? Питал ли си някое момиче?
— Фйерданските жени трябва да бъдат почитани и защитавани.
— Това звучи разумно.
Вече я бе опознал достатъчно, за да се изненада от реакцията й.
— Така ли?
— Представи си колко би се засрамил някой като теб, ако го смотае фйерданско момиче.
Той изпръхтя.
— Много бих искала да видя как ще те набие момиче — изчурулика щастливо тя.
— Няма да стане тая.
— Е, може би няма да го видя. Ще трябва да се задоволя с усещането от първа ръка, когато те поваля по задник.
Този път той наистина се разсмя, истински смях, който Нина усети с гърба си.
— Светци, фйерданецо, не знаех, че можеш да се смееш. Карай по-полека, да не ти дойде в повече, че не си свикнал.
— Нахалството ти е балсам за ушите ми, дрюсйе.
Беше неин ред да се засмее.
— Това май е най-лошият комплимент, който съм получавала.
— Никога ли не се съмняваш в себе си?
— О, съмнявам се непрекъснато — промърмори тя миг преди сънят да я отнесе. — Просто не го показвам.
На следващата сутрин вървяха предпазливо през ледено поле, насечено от криви пукнатини, достатъчно широки да ги погълнат, и спореха за поспаливостта на Нина.
— Как изобщо можеш да се наричаш войник! Та ти ще спиш до обяд, ако те оставя.
— Че какво общо има това?
— Дисциплина. Режим. Тези неща нищо ли не означават за теб? Дйел, нямам търпение да си легна сам.
— Да бе — изкиска се Нина. — Знам колко ти е неприятно да спиш до мен. Усещам го всяка сутрин.
Матиас се изчерви като домат.
— Как можеш да говориш така?
— Мога, защото ми харесва, когато се изчервяваш.
— Отвратително е. Всичко обръщаш на похот.
— Ако просто се отпуснеш малко…
— Не искам да се отпускам.
— Защо? От какво толкова те е страх? Че току-виж си започнал да ме харесваш?
Той мълчеше намусено.
Въпреки умората си Нина мина напред и се обърна да го погледне.
— Това е, нали? Да не дават светците да харесаш една Гриша. Страх те е, че ако се засмееш на шегите ми или отговаряш на въпросите ми, може и да решиш, че съм човешко същество. Нима това би било толкова ужасно?
— Харесвам те.
— Моля?
— Харесвам те — повтори ядосано той.
Тя се усмихна широко, заля я искрена радост.
— И какво, много ли е лошо това?
— Да! — ревна той.
— Защо?
— Защото си ужасна. Шумна си, похотлива и… и подла. Брум ни предупреди, че Гриша умеят да използват чара си.
— О, ясно. Аз съм коварната гришанска съблазнителка. Завъртяла съм ти главата с гришанските си хитринки! — И го ръгна с пръст в гърдите.
— Престани.
— Ми не. Омагьосвам те.
— Спри, казвам ти.
Тя затанцува около него в снега, ръчкаше го в гърдите, в стомаха, в гърба.
— Леле-мале! Като скала си. Силици не ми останаха.
Той се разсмя.
— Получава се! Магията работи! Фйерданецът пада! Нямаш сили да ми устоиш. Ти…
Гласът й се пречупи в писък, когато ледът под нея поддаде. Тя размаха ръце слепешката да се хване за нещо, каквото и да е, но пръстите й дращеха напразно по леда и студените камъни.
Матиас улови ръката й и тя извика от острата болка в рамото.
Висеше в празното и само неговата ръка я делеше от зейналата паст на пукнатината. Погледна го в очите и разбра, че ще я пусне.
— Моля те — промълви тя през сълзи.
Той я изтегли през ръба, после двамата бавно изпълзяха на по-стабилен терен. Лежаха по гръб и дишаха тежко.
— Уплаших се… уплаших се, че ще ме пуснеш — успя да прошепне тя.
Той мълча дълго, преди да каже:
— Помислих си го. Макар и само за миг.
Нина се засмя без сили.
— Не ти се сърдя. И аз бих си го помислила.
Той се изправи и й протегна ръка.
— Аз съм Матиас.
— Нина — каза тя и хвана ръката му. — Приятно ми е да се запознаем.
Онзи кораб бе потънал преди повече от година, а Нина имаше чувството, че е било вчера. Понякога й се искаше да се върне в онези дни, преди всичко да се обърка, в онези дълги дни на леда, когато двамата бяха просто Нина и Матиас, а не Гриша и ловецът на вещици. Но вече ясно си даваше сметка, че онова е било заблуда. Онези три седмици са били лъжа, която двамата с Матиас са създали, за да оцелеят. Кладата, тя беше истината.
— Нина — извика Матиас, подтичвайки след нея. — Нина, чуй ме. Не трябва да се отделяш от групата.
— Остави ме на мира.