Той улови ръката й, а тя се завъртя, стисна пръсти в юмрук и спря притока на въздух в гърлото му. Всеки друг би я пуснал на мига, но Матиас беше обучен дрюскеле. Сграбчи другата й ръка и я прилепи към тялото, после я притисна цялата към себе си в желязна хватка, обездвижвайки ръцете й.
— Спри — тихо каза той.
Тя се дърпаше напразно, вдигнала глава към него с изгарящ поглед.
— Пусни ме.
— Не мога. Първо се успокой. В момента представляваш заплаха.
— Винаги ще бъда заплаха за теб, Матиас.
Едното ъгълче на устните му се повдигна в тъжна усмивка. Очите му също бяха тъжни.
— Знам.
После отхлаби бавно хватката си и Нина отстъпи назад.
— Какви гледки ме чакат, като стигнем в Ледения палат?
— Уплашена си.
— Да — каза тя и вирна брадичка. Нямаше смисъл да отрича очевидното.
— Нина…
— Кажи ми. Трябва да знам. Килии за изтезания? Пламтяща клада на покрива?
— В Палата вече не използват клади.
— Тогава какво? Разчекване и разсичане? Разстрели? Бесилките виждат ли се от кралския дворец?
— До гуша ми дойде от обвиненията ти, Нина. Това трябва да спре.
— Прав е. Прекаляваш.
Йеспер стоеше в снега с другите. От колко време бяха тук? Дали я бяха видели как нападна Матиас?
— Ти не се меси — сопна се Нина.
— Ако продължавате така, всички ще умрем заради вас, а аз тепърва имам игри да губя, много.
— Намерете начин да се сдобрите — каза Иней. — Временно поне.
— Това не е ваша работа — изръмжа Матиас.
Каз пристъпи напред с опасно изражение.
— Наша е и още как. А ти си мери приказките.
Матиас вдигна ръце.
— Влязла ви е под кожата. Тя това прави. Преструва се, че ти е приятел, а после…
Иней скръсти ръце.
— После какво?
— Зарежи, Иней.
— Не, Нина — повиши глас Матиас. — Кажи им. Преди време ти твърдеше, че сме приятели, нали така? Помниш ли? — Обърна се към другите. — Три седмици пътувахме заедно. Аз й спасих живота. Взаимно се спасявахме. Когато стигнахме до Елинг, ние… можех да я издам на войниците там, но не го направих. — Матиас взе да крачи напред-назад, говореше все по-силно, сякаш спомените го надвиваха. — Взех пари назаем. Уредих ни квартира. Готов бях да предам убежденията си, за да я защитя. Изпратих я до доковете, надявахме се да я качим на някой кораб, имаше един търговски съд от Керч, готов да отплава.
Беше се върнал там, на пристанището с нея, Нина го виждаше в очите му.
— Попитайте я какво направи тя тогава — продължи Матиас, — този достоен съюзник, това момиче, което с такава охота съди мен и сънародниците ми.
Никой нищо не каза, но всички ги гледаха и чакаха.
— Кажи им, Нина — подкани я настоятелно той. — Нека знаят как постъпваш с приятелите си.
Нина преглътна и събра сили да ги погледне в очите.
— Казах на моряците, че той е роботърговец и ме е отвлякъл. Че се оставям на тяхната милост и моля за помощ. Имах у себе си един печат от роботърговски кораб, който бяхме нападнали близо до Странстващия остров. Използвах го като доказателство.
Сведе очи, не можеше да ги гледа повече. Каз знаеше историята, разбира се. Неведнъж го бе молила за помощ, обяснила му беше какви обвинения е предявила и се опитва да оттегли. Но Каз така и не я бе попитал защо, не я беше разпитвал за подробности, не я беше порицал. В някаква степен й беше олекнало да му признае за стореното. Човек с прякор Мръсни ръце не съдеше никого.
Но сега всички бяха научили истината. Беше публична тайна, че роби се вкарват и изкарват през пристанищата на Кетердам, както и че повечето „договори“ са негласна форма на робство. Официално обаче Керч отхвърляше търговията с роби и беше длъжен по закон да преследва роботърговците. Нина знаеше отлично какво ще се случи с Матиас след отправеното му обвинение.
— Не разбирах какво става — каза Матиас. — Не знаех керчски, за разлика от Нина. Оковаха ме. Хвърлиха ме в трюма и ме държаха в мрака там със седмици, докато прекосим морето. За пръв път видях слънчева светлина, когато ме свалиха от кораба в Кетердам.
— Нямах избор — каза Нина през стегнато гърло. — Ти не знаеш…
— Отговори ми на един въпрос — прекъсна я той. Имаше гняв в гласа му, но имаше и нещо друго, нещо умолително. — Ако можеше да се върнеш назад, ако можеше да промениш онова, което ми стори, щеше ли да го направиш?
Нина вдигна глава да ги погледне. Да, имала бе своите причини, но какво от това? И кои бяха те да я съдят? Изправи гръб и вирна брадичка. Беше член на Утайките, работеше в Балата роза, понякога беше и глупаво момиче, но преди всичко беше Гриша и воин.