— Не — каза ясно тя и гласът й отекна в безкрайния лед. — Бих постъпила по същия начин.
Земята се раздвижи внезапно под краката им. Нина едва не падна, видя как Каз се подпря на тоягата си. Всички се спогледаха озадачено.
— Има ли разломи толкова на север? — попита Вилан.
Матиас свъси чело.
— Не знам да има, но…
Парче земя изригна между стъпалата му и го повали. Друго излетя вдясно от Нина и тя падна по задник. Навсякъде около тях криви късове лед и спечена пръст излитаха нагоре, сякаш земята беше оживяла. Силен вятър ги блъсна в лицата, снегът се завъртя във вихрушки.
— Какво става, мамка му? — извика Йеспер.
— Земетресение! — извика Иней.
— Не — каза Нина и посочи едно тъмно петно, което се носеше в небето, неподвластно на виещия вятър. — Нападат ни.
Запълзя на четири крака, оглеждаше се за някакво укритие. Възможно ли е да си е загубила ума? Наистина ли виждаше човек в небето, който се носеше във въздуха над нея? Някой буквално летеше пред очите й.
Вихротворците Гриша умееха да контролират въздушните течения. Дори ги беше виждала да се подхвърлят един-друг във въздуха — нещо средно между упражнение и игра в Малкия дворец, — но силата и прецизността, необходими за продължителен контролиран полет, бяха немислими… досега поне.
„Юрда парем.“
Беше приела разказа на Каз с доза съмнение. Дори беше допуснала, че е възможно да я лъже в очите, за да си осигури участието й в мисията. Но освен ако не си беше ударила главата, без да помни, то онова нещо горе в небето беше съвсем истинско.
Вихротворецът се завъртя във въздуха, ветровете полудяха и избиха ледени парченца от повърхността. Малките ледени висулки жилеха бузите на Нина, нищо не се виждаше. Тя заотстъпва панически назад миг преди друго голямо парче заледена скала да се изтръгне от земята пред нея. Заграждаха ги, събираха ги накуп, за да ги превърнат в лесна мишена.
— Някой да му отвлече вниманието! — ревна Йеспер в бурята.
После се чу тихо изщракване.
— Залегнете! — извика Вилан.
Нина се просна по очи на снега. Някъде горе проехтя силен бумтеж и взрив огря небето вдясно от вихротвореца. Ветровете утихнаха за миг, докато онзи се опитваше да възстанови курса си. Въпрос на кратка секунда, но тя се оказа достатъчна Йеспер да се прицели с пушката си и да стреля.
Изстрелът проехтя в ледената пустош и вихротворецът полетя в спирала към земята. В същото време още едно парче ледена скала се подреди при другите. Наистина ги вкарваха в кошара като добитък за заколение. Йеспер се прицели между парчетата към група дървета в далечината и Нина си даде сметка, че там се крие още един Гриша, момче с тъмна коса. Преди Йеспер да е натиснал спусъка, момчето вдигна юмрук във въздуха и поредният леден къс отхвърли стрелеца назад. Йеспер се претърколи по корем, прицели се отново и стреля.
Момчето в далечината извика и падна на едно коляно, но ръцете му още бяха вдигнати, а земята край тях все така се тресеше. Йеспер стреля отново, но не уцели. Нина вдигна ръце и се опита да спре сърцето на нападателя, но разстоянието беше твърде голямо.
Видя как Иней прави знак на Каз. Без да каже и дума, той се прикри зад най-близкото парче скала, стъпи стабилно и събра ръце в шепи върху коляното си. Земята се люлееше под тях, но Иней стъпи безпогрешно върху преплетените му пръсти, оттласна се нагоре в грациозна дъга и изчезна без звук зад отчупената канара. Броени секунди по-късно земята утихна.
— Да живее Привидението — каза Йеспер.
Стояха замаяни в тишината, оглушителна след хаоса допреди миг.
— Вилан — изохка Йеспер и се надигна. — Измъкни ни оттук.
Вилан кимна, извади от джоба си бучка с цвета на маджун за прозорци и внимателно я закрепи към най-близката скала.
— Залегнете! — извика той.
Всички се отдалечиха максимално в заграждението и клекнаха в групичка. Вилан плесна силно с длан експлозива, хукна и се блъсна в Матиас и Йеспер, които чакаха, затиснали с ръце ушите си.
Нищо не се случи.
— Това някакъв майтап ли е? — възнегодува Йеспер.
Бууум! Канарата се взриви. Лед и парчета скала заваляха по главите им.
Вилан беше целият в прах, разтеглил лице в замаяна, но иначе възторжена усмивка. Нина се разсмя.
— Добре ще е да не ти личи, че си разчитал основно на късмета, хлапе.
Измъкнаха се със залитане от импровизираната скална кошара.
Каз махна на Йеспер.
— Да огледаме периметъра. Може да има още изненади.
И двамата тръгнаха в противоположни посоки.
Нина и другите намериха Иней да стои над разтреперания младеж. Облечен бе в раздърпани бозави дрехи, очите му бяха изцъклени. Кръв течеше от огнестрелната рана в бедрото му, отдясно на гърдите стърчеше дръжка на нож. Явно Иней беше метнала ножа, след като се измъкна от заграждението.