Нина коленичи до младия Гриша.
— Трябва ми още мъничко — промълви момчето. — Още съвсем мъничко. — Стисна силно Нина за ръката и чак сега тя го позна.
— Нестор?
Той трепна, но не личеше да я е познал.
— Нестор, аз съм, Нина.
Бяха ходили заедно на училище в Малкия дворец. Изпратиха ги заедно в Керамзин по време на войната. На празника за коронацията на цар Николай откраднаха бутилка шампанско и се напиха безпаметно при езерото. Той беше фабрикатор, един от дурастите, които работеха с метал, стъкло и нишки. В това нямаше никакъв смисъл. Фабрикаторите създаваха платове и оръжия. Нестор не можеше да прави нещата, които Нина току-що го беше видяла да прави.
— Моля ви — простена той с насълзени очи. — Трябва ми още.
— Парем?
— Да — проплака той. — Да. Моля ви.
— Мога да изцеря раната ти, Нестор, но не трябва да мърдаш. — Нещата не изглеждаха никак добре, но ако успееше да спре кървенето…
— Не ти искам помощта — каза ядосано той и понечи да я избута.
Нина се опита да го успокои, да забави пулса му, но се страхуваше да не спре неволно сърцето му.
— Моля те, Нестор. Не мърдай.
Той пищеше и се дърпаше.
Матиас пристъпи да помогне, но Нестор внезапно вдигна ръце.
Земята се надигна като вълна и ги отхвърли назад.
— Нестор, моля те! Нека ти помогнем.
Той се изправи със залитане, като щадеше простреляния си крак, и издърпа ножа на Иней от гърдите си, преди да се разкрещи:
— Къде са те? Къде отидоха?
— Кои?
— Шу! — нададе вой момчето. — Къде отидоха? Върнете се! — направи колеблива крачка напред, после още една. — Върнете се! — Сетне падна по очи в снега и не мръдна повече.
Нина се хвърли към него и го обърна по гръб. В очите и устата му имаше сняг. Тя сложи ръце на гърдите му, опита се да подкара отново сърцето му, но напразно. Ако не беше напълно изтощен от дрогата, сигурно щеше да оцелее въпреки раните. Но тялото му беше измършавяло до крайност, кожата се опъваше върху костите толкова бяла, че изглеждаше прозрачна.
„Това е много лошо“ — помисли си уплашено Нина. Практикуването на Малката наука правеше Гриша по-здрави и по-силни и това беше едно от най-хубавите неща в тяхната сила, поне ако питаха нея. Но тялото си има ограничения. Дрогата беше черпила безмилостно от физическите му сили, за да подхранва другите. Докато не го беше изчерпила напълно.
Каз и Йеспер се върнаха задъхани.
— Нещо? — попита ги Матиас.
Йеспер кимна.
— Група хора се придвижват на юг.
— Той говореше за някакви шуани — каза Нина.
— Сигурен бях, че шуаните ще пратят отряд да върне Бо Юл-Баюр — кимна Каз.
Йеспер сведе поглед към застиналото тяло на Нестор.
— Но не предполагахме, че ще изпратят Гриша. Дали са наемници, как мислите?
Каз вдигна монета и фигурата на кон от едната страна и два кръстосани ключа от другата.
— Това беше в джоба на вихротвореца — каза той и подхвърли монетата на Йеспер. — Шуанска уен йе. Монетата на достъпа. Това е правителствена мисия.
— Как са ни открили? — попита Иней.
— Може би са чули изстрелите на Йеспер — отвърна Каз.
Йеспер настръхна моментално и вирна пръст към Нина и Матиас.
— Или са чули как тези двамата се дърлят. Сигурно са ни следили още от сутринта.
Нина се опитваше да открие някакъв смисъл в казаното дотук. Шу не използваха Гриша в бой, но не бяха и като фйерданите — не смятаха, че Гриша са противоестествени и отвратителни изчадия. Едновременно се възхищаваха на способностите им и ги считаха за по-низши представители на човешкия род. Шуанското правителство от години залавяше Гриша и провеждаше експерименти с тях в опит да открие източника на силата им. Никога не биха използвали гришани като наемници. Или поне до неотдавна не биха… Може би новата дрога беше променила всичко.
— Не разбирам — каза тя. — Ако разполагат с юрда парем, защо им е да отвличат Бо Юл-Баюр?
— Може би имат запаси от дрогата, но не знаят как да произведат още — рече Каз. — Така смятат в Съвета на търговците. Или просто не искат Юл-Баюр да даде формулата и на друг.
— Дали ще използват дрогирани Гриша, за да проникнат в Ледения палат? — попита Иней.
— Ако държат други — кимна Каз. — Аз така бих направил.
Матиас поклати глава.
— Ако имаха сърцелом, всички щяхме да сме мъртви.
— За една бройка да ни избият и без сърцелом — подхвърли Иней.