Йеспер нарами пушката.
— Вилан оправда издръжката си.
Момчето подскочи стреснато, чуло името си в разговора.
— Сериозно?
— Е, да речем, че си направил първата вноска.
— Да тръгваме — каза Каз.
— Трябва да ги погребем — обади се Нина.
— Земята е замръзнала, а и нямаме време. Шуанският отряд се придвижва към Дйерхолм. Не знаем с още колко Гриша разполагат, а отрядът на Пека може да е стигнал вече до Палата.
— Не можем просто да ги оставим на вълците — каза Нина със сбито гърло.
— Клада ли искаш да им направим?
— Върви по дяволите, Брекер.
— Гледай си работата, Зеник — отвърна остро той. — Не съм те довел във Фйерда да извършваш погребални ритуали.
Тя вдигна ръце.
— А искаш ли да ти пръсна черепа като кокоше яйце?
— Не ти трябва да знаеш какво има в черепа ми, скъпа Нина.
Тя пристъпи напред, но Матиас я изпревари и застана между тях.
— Спри — каза той. — Аз ще го направя. Ще ти помогна да изкопаем гроб. — Нина го зяпна. Матиас извади походна кирка от своята раница и й я даде, после извади кирката от багажа на Йеспер. — Вие продължете все на юг — каза той на другите. — Познавам местността и до мръкнало ще ви настигнем. Сами ще се движим по-бързо.
Каз задържа погледа си върху него.
— Само не забравяй за помилването си, Хелвар.
— Разумно ли е да ги оставяме сами? — попита Вилан, докато поемаха надолу по склона.
— Не — отвърна Иней.
— Но въпреки това ще ги оставим?
— Рано или късно ще трябва да ги подложим на този тест — отвърна Каз.
— Ще поговорим ли за казаното от Матиас? — попита Йеспер. — Онова за Нина и как му е забила нож в гърба?
Думите на Каз стигнаха до Нина въпреки растящото разстояние:
— Ако не се лъжа, „преданост“ и „непоколебима лоялност“ не присъстват в служебната характеристика на повечето от нас.
Още му беше ядосана, ръцете още я сърбяха да го фрасне, но в този миг изпита и малко признателност.
Матиас се отдалечи на няколко крачки от трупа на Нестор. Заби кирката в замръзналата земя, измъкна я със сила, после я заби отново.
— Тук ли? — попита Нина.
— Защо, другаде ли го искаш?
— Аз… не знам. — Плъзна поглед по бялото снежно поле, насечено тук-там от брезови горички. — Всичко ми изглежда еднакво.
— Знаеш ли за нашите богове?
— Малко — каза тя.
— Но знаеш за Дйел.
— Изворът.
Матиас кимна.
— Моят народ вярва, че целият свят е свързан чрез водите си — морето, леда, реките и потоците, дъжда и бурите. Всички те подхранват Дйел и се хранят от него. Когато умрем, казваме, че пускаме корени, „фельотобер“ на фйердански. Ставаме като корените на ясена, пием от Дйел, където и да ни заровят.
— Затова ли горите Гриша, вместо да ги погребвате?
Той замълча, после кимна леко.
— Но ще ми помогнеш да погреба Нестор и вихротвореца?
Той кимна отново.
Нина взе другата кирка и замахна като него. Земята беше твърда и върхът на кирката отскачаше. Ударите на Нина почти не оставяха следа по замръзналата пръст, затова пък откатът я разтърсваше цялата.
— Нестор не би трябвало да го може това — каза тя след малко. Мислите още се блъскаха безредно в главата й. — Никой Гриша не може да използва силата си по този начин. Не е редно.
Матиас не отговори веднага, после каза:
— Сега разбираш ли малко по-добре моята гледна точка? Какво е да се изправиш пред нещо така необяснимо? Лице в лице с враг, който владее неестествена сила?
Нина стисна по-здраво дръжката. Под въздействието на дрогата Нестор не приличаше на себе си, беше извращение на всичко, което Нина обичаше в своята сила. Това ли виждаха Матиас и другите фйердани в Гриша? Сила, която не подлежи на обяснение и противоречи на естествения ред?
— Може би. — Само това можеше да му предложи.
— Каза, че в Елинг не си имала избор — смени темата той, без да я поглежда. Кирката му се вдигаше и падаше в равномерен ритъм. — Защото съм дрюскеле ли? Планирала си го през цялото време?
Нина си спомни последния им ден заедно, последния им истински ден заедно. Спомни си възторга им, когато се изкачиха до билото на поредния стръмен хълм и видяха пристанищното градче в ниското. Спомни си и своята изненада, когато го чу да казва:
— Почти съжалявам, Нина.
— Почти?
— Толкова съм гладен, че не мога да съжалявам наистина.
— Ето че най-после се поддаваш на влиянието ми. Но как ще си купим храна, като нямаме пари? — попита тя, докато се спускаха надолу по склона. — Може да продадем хубавата ти коса за перука в някоя бръснарница.