— Забрави — каза той през смях. Напоследък се смееше все по-лесно, сякаш усвояваше чужд език. — Ако това е Елинг, би трябвало без проблем да намеря нещо. Храна и квартира.
Нина си спомни как спря тогава, осъзнала внезапно и с ужасяваща яснота в какво положение се намира. Дълбоко във вражеска територия, а единственият й съюзник е Матиас, дрюскеле, който я беше хвърлил в килия преди броени седмици. Но преди да е казала нещо, Матиас прекъсна мислите й:
— Дължа ти живота си, Нина Зеник. Ще те върнем у дома жива и здрава.
Не беше за вярване колко й е било лесно да му повярва. А и той, той също й беше повярвал тогава.
Сега тя замахна с кирката, изчака откатът да се отлее от ръцете и тялото й, после каза:
— В Елинг имаше Гриша.
Матиас застина по средата на поредния замах.
— Какво?
— На пристанището. Разузнавачи. Видели ме на площада и ме познали. От Малкия дворец. Един от тях познал и теб, Матиас. От някаква битка по границата.
Матиас я гледаше втренчено.
— Сгащиха ме, когато ти отиде да говориш със собственика на пансиона — продължи Нина. — Излъгах ги, че и аз съм под прикритие. Искаха да те заловят, но аз им казах, че не си сам и ще е твърде рисковано да те задържат веднага. Обещах да те заведа при тях на следващия ден.
— Защо не ми каза?
Нина захвърли кирката си.
— Да ти кажа, че в Елинг има гришански шпиони? Беше се примирил някак с мен, но наистина ли щеше да си замълчиш и за тях? Честно?
Той отклони поглед. Мускулче потрепваше на бузата му и Нина разбра, че преценката й е била вярна.
— Онази сутрин — каза той, — на доковете…
— Трябваше да измъкна и двама ни от Елинг по най-бързия начин. Мислех да се качим скришно на някой кораб и… Но явно Гриша са наблюдавали пансиона и са ни видели да излизаме. Появиха се на доковете, знаех, че идват за теб. Ако те бяха заловили, щяха да те отведат в Равка. Там щяха да те разпитват и най-вероятно да те екзекутират. И тогава видях керчския търговски кораб. Знаеш какви са техните закони за търговията с роби.
— О, знам — горчиво каза той.
— Обвиних те на висок глас. Умолявах ги да ме спасят от теб. Знаех, че са длъжни да те задържат и да ни откарат в Керч. Не знаех… Матиас, не знаех, че ще те хвърлят в Адската порта.
Обърна се да я погледне, очите му бяха студени като лед, кокалчетата му — побелели върху дръжката на кирката.
— Защо не каза нищо след това? Защо не каза истината, когато стигнахме в Кетердам?
— Опитах се. Кълна се. Исках да оттегля обвиненията, но не ми позволиха да се явя пред съдия. Не ми позволиха да се видя с теб. Нямаше как да обясня печата от роботърговския кораб, нито защо съм те обвинила, без да разкрия разузнавателната операция на Гриша. Агентите още работеха на терен и рискувах да ги обрека на сигурна смърт.
— Затова остави мен да гния в Адската порта.
— Можех да се върна у дома в Равка. Исках да се върна, светците са ми свидетели. Но останах в Кетердам. Раздавах парите си за подкупи, подавах жалби в съда…
— Само истината не си казала.
Намерението й бе да се извини, да бъде искрена, да признае, че е мислила за него всеки божи ден. Но споменът за кладата беше твърде пресен.
— Опитвах се да защитя своите хора, същите хора, които ти цял живот се опитваш да изтребиш.
Той се засмя горчиво и стисна още по-силно кирката.
— Ванден острум енд кендерсорум.
Това беше първата част на една фйерданска поговорка. „Водата чува и разбира.“ Звучеше безобидно, но Матиас беше убеден, че Нина е чувала и втората част.
— Исен не бейструм — довърши тя.
Водата чува и разбира. Ледът не прощава.
— И какво ще направиш сега, Нина? Пак ли ще предадеш хората, които наричаш свои приятели, заради Гриша?
— Какво?
— Не ми казвай, че ще оставиш жив Бо Юл-Баюр.
Познаваше я добре. Колкото повече научаваше Нина за юрда парем, толкова по-неизбежен ставаше изводът, че един-единствен начин да защити Гриша е като елиминира учения. Сети се за Нестор, как с последния си дъх викаше своите шуански господари.
— Не мога да си представя как някой или нещо превръща хората ми в роби — призна тя. — Но имам дълг, който трябва да изплатя. Твоето помилване е моето покаяние и няма да съм аз онази, която ще застане между теб и свободата ти.
— Не искам помилването.
Тя го зяпна неразбиращо.
— Но…
— Възможно е хората ти да се превърнат в роби. Или пък в сила, която никой не може да спре. Ако Бо Юл-Баюр оцелее и тайната на парем излезе на бял свят, всичко е възможно.