Шест врани

Двамата се гледаха дълго в очите. Слънцето клечеше ниско в небето и заливаше снега със снопове златна светлина. Русото в ресниците на Матиас надничаше през черния антимон, с който Нина ги беше оцветила. Скоро трябваше пак да поработи върху маскировката му.

В дните след корабокрушението двамата установиха помежду си трънливо примирие. Породилото се чувство надхвърляше баналното физическо привличане, беше много по-наситено с напрежение, с разбирането, че са воини, които в друг живот сигурно биха били съюзници, а не врагове. Същото чувство изпитваше Нина в момента.

— Това би означавало да предадем останалите — каза тя. — Да ги лишим от милионите на Съвета на търговците.

— Така е.

— А Каз ще убие и двама ни.

— Стига да научи истината.

— Пробвал ли си да излъжеш Каз Брекер?

Матиас сви рамене.

— Тогава ще умрем, както сме живели.

Нина сведе поглед към измършавялото тяло на Нестор.

— В името на кауза.

— Значи сме на едно мнение по този въпрос — кимна Матиас. — Бо Юл-Баюр няма да напусне жив Ледения палат.

— Имаме сделка — каза тя на керчски, езика на търговията, който не беше роден за нито един от тях.

— Имаме сделка — отвърна той.

Матиас замахна отново и заби с все сила кирката в земята, сякаш да подпечата споразумението им. Нина взе своята и направи същото. Без повече приказки двамата се съсредоточиха върху непосредствената си задача и скоро влязоха в мълчалив ритъм.

Поне за едно Каз беше прав. С Матиас най-после бяха намерили обща почва.

Четвърта част Умението да падаш

21. Иней

Иней имаше чувството, че двамата с Каз са като воини близнаци, които крачат решително напред и крият куп неща от останалите — тревогите си, болките, нараняванията.

След още два дни стигнаха до канарите над Дйерхолм и оттам преходът към крайбрежието стана по-лесен. Времето се затопли, снегът започваше да се топи, виждаха се първите признаци на пролетта. Смятала бе, че Дйерхолм ще прилича на Кетердам — платно в черно, сиво и кафяво, лабиринт от улички, затиснати от мъгла и въглищен дим, навалица от големи и малки кораби в пристанището, забързан делови пулс на търговски град. Пристанището наистина гъмжеше от кораби, но улиците на Дйерхолм се спускаха към водата в стройни редици, а къщите бяха боядисани в ярки цветове — червено, синьо, жълто, розово, — сякаш напук на бялата пустош и дългите зими на далечния север. Дори пристанищните складове се кипреха в жизнерадостни цветове. Изобщо Дйерхолм приличаше на градовете, които Иней си представяше като малка — всичко чисто, подредено и шарено.

Дали „Феролинд“ вече ги чакаше кротко на някой кей под керчския флаг и с отличителните цветове на плавателна компания „Хаанраат“ — преливащи оттенъци на зеленото и оранжевото? Ако планът на Каз не удареше на камък, утре вечер щяха да прекосят пристанището заедно с Бо Юл-Баюр, да се качат на своя кораб и да излязат в открито море, преди някой във Фйерда да е разбрал какво става.

Иней вдигна поглед към Ледения палат. Комплексът се издигаше като бял великан, приседнал бдително на високата скална стена над пристанището. Матиас твърдеше, че никой не може да изкатери скалната стена, и Иней беше склонна да се съгласи с преценката му. Каменният масив беше невъзможно висок, а отдалече светлата му повърхност изглеждаше чиста и гладка като лед.

— Оръдия — измърмори Йеспер.

Каз примижа, вдигнал поглед към големите топове, насочени към залива.

— Прониквал съм в банки, складове, имения, музеи, трезори, в една библиотека с редки книги, а веднъж и в спалнята на гостуващ келски дипломат, чиято съпруга имаше изразен вкус към изумрудите. Но никога не са ме обстрелвали с топ.

— Точка в полза на разнообразието — подхвърли Йеспер.

Иней сви устни.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до това.

— Онези оръдия са защита срещу вражески армади — уверено каза Йеспер. — Не виждам как ще уцелят нашата кльощава шхуна, която препуска по вълните на път към слава и богатство.

— Ще те цитирам с точките и запетайките, когато в скута ми падне гюле — каза Нина.

Планинският път се пресече с пътя от север, който водеше към Горен Дйерхолм, и групичката им се вля без проблеми в потока от пътници и търговци. Горният град представляваше паянтово продължение на същинския град в ниското, разлял се нашироко лабиринт от дюкяни, пазарчета и странноприемници, които обслужваха както гостите на града, така и хората, които работеха в Ледения палат, стражи и прислуга. За щастие, навалицата беше гъста и достатъчно шарена да погълне поредната групичка чужденци. Иней скоро усети как нервите й се отпускат. Бояла се бе, че двамата с Йеспер ще привличат твърде много внимание в морето от руси хора тук, във фйерданската столица. Сигурно и отрядът от Шу разчиташе да мине незабелязано сред шареното множество по улиците.