Кожата на Тони бе синкава, а на кльощавия си гръден кош имаше пресен, около 30-сантиметров шев. Едва се преборих с импулса да докосна лицето му, да го помилвам по косата, да направя нещо нежно за това дете, което бе имало нещастието да се изпречи пред револвера на един луд.
— Тони, ужасно съжалявам.
— Ето визитката ми — каза ми Германюк, изровил картичката от джоба на лабораторната си манта, и я сложи в ръката ми. — Потърсете ме по мобилния, ако се нуждаете от мен. И като видите Клеър… кажете й, че ще дойда в болницата веднага щом имам възможност. Кажете й, че ще направим всичко възможно и заради нея — и няма да я разочароваме.
Глава 13
Моят отряд премести столовете си и се скупчи около мен. Те тъкмо подхвърляха — въпроси и пробваха различни теории относно стрелеца от „Дел Норте“, когато мобилният ми иззвъня. Познах номера на Едмънд и вдигнах.
Гласът му звучеше дрезгаво и накъсано:
— Клеър току-що излезе от рентгена. Има вътрешен кръвоизлив.
— Еди, не разбирам. Какво стана?
— Куршумът е засегнал черния й дроб… Трябва да я оперират отново.
Усмивката на доктор Сасун, когато ми заяви, че Клеър се чувства добре, ме беше успокоила. Сега ми прилоша от страх.
Когато пристигнах в чакалнята на спешното, я заварих пълна с приятели и роднини на Клеър, включително Едмънд с Уили и по-големия син Реджи.
Прегърнах всички, седнах до Синди Томас и Юки Кастеляно, най-близки приятелки на Клеър и на мен, с които заедно формирахме пълния състав на клуба, полушеговито наречен от нас „Женски детективски клуб“. Сгушихме се заедно в очакване на новини в това безрадостно помещение.
През дългите напрегнати часове прикривахме страха си, като се надпреварвахме да си разказваме истории за куража на Клеър. Зареждахме се с калпаво кафе и сникърси от автомата, а в ранните часове на утринта Едмънд ни помоли да кажем молитва.
Всички се хванахме за ръце и Еди се помоли Бог да пощади Клеър. Със сигурност вътрешно всички се надявахме, че ако останем близо до нея и имаме вяра, тя няма да умре.
През тези изтощителни часове си припомних времето, когато ме простреляха, спомних си как Клеър и Синди бдяха неотлъчно над мен.
Спомних си и други моменти, в които съм чакала в помещения като това. Когато мама се разболя от рак. Когато мъжът, когото обичах, бе убит при изпълнение на дълга си. Когато майката на Юки бе повалена от инсулт.
Всички бяха починали.
Синди каза:
— Къде е сега онзи кучи син, който я простреля? Дали си е палнал цигара след вечеря? Дали си спи в мекото легло и планира нова стрелба?
— Със сигурност не спи в легло — каза Юки. — Залагам десетачка, че този тип спи в кашон от битова техника.
Към 5 часа сутринта изтощеният доктор Сасун излезе, за да ни съобщи новините.
— Клеър е добре — каза той. — Успяхме да стабилизираме черния й дроб, а кръвното й налягане се вдига. Жизнените й показатели са добри.
Атмосферата се разведри и изведнъж всички започнахме да пляскаме с ръце. Едмънд прегърна синовете си и тримата се просълзиха.
Лекарят се усмихна — не мога да не призная: борбен човек.
Набързо прескочих до вкъщи за сутрешна обиколка из Потреро Хил с Марта, моето бордър коли.
Тогава се обадих на Джейкъби, докато слънцето се издигаше над покрива на колата ми. Срещнах се с него и Конклин при асансьорите в Съдебната палата в осем.
Беше неделя.
Бяха донесли кафе и понички.
Обичах ги тези момчета.
— Да запретваме ръкави — рекох.
Глава 14
С Конклин и Джейкъби тъкмо се бяхме настанили в подобния на стъклена кабинка офис, който се намираше в ъгъла на следствения участък, когато инспектори Пол Чи и Капи Макнийл влязоха в задименото, с размери шест на девет метра, работно място, което е база на 12-членния състав на екипа, разследващ убийства.
Капи тежи над 120 кила и когато седна на стола, той изпука под тежестта му. Чи е по-скоро жилав. Той позиционира малкия си задник на шкафа точно до Джейкъби, който тъкмо беше получил един от честите си пристъпи на кашлица.
Поради липсата на свободни места Конклин си избра да стои зад мен с кръстосани в глезените крака и подпрял гръб на прозореца, който гледаше към магистралата.
Изведнъж офисът ми се оказа пренаселен.
Чувствах топлината от изваяното, почти двуметрово тяло на Конклин, чиято светлокестенява коса падаше над кафявите му очи, като допълваше вида му на двайсет и девет годишна кръстоска между братовчед на Кенеди и морски пехотинец.