По някакъв начин салонът отново светна.
Джо се усмихваше, хванал и двете ми ръце в своите. Каза ми:
— Когато си готова, кажи ми, за да ти сложа пръстена. А и да предупредя нашите, че ги очаква голяма италианска сватба.
Глава 129
На 6 юни Джейкъби ни извика с Рич в кабинета си. Изглеждаше бесен, никога не го бях виждала такъв.
— Имам лоши новини. Алфред Бринкли се е измъкнал — каза той.
Челюстта ми щеше да падне.
Никой не се беше измъквал от болницата в Атаскадеро. Това беше психиатрично заведение, в което държаха опасните луди, тоест по-скоро представляваше затвор със засилена охрана, отколкото болница.
— Какво е станало? — попита Конклин.
— Треснал си главата в стената на килията…
— Не е ли бил на лекарства? Не са ли го пазили?
Джейкъби сви рамене.
— Не знам. Все едно, обикновено лекарите ходели в килиите, но този лекар на име Картър настоявал затворниците да бъдат водени в неговия кабинет. Под стража. В крилото с минимална сигурност.
— О, не — въздъхнах, досещайки се какво се е случило още преди да ми го каже. — Пазачът е имал оръжие.
Джейкъби продължи към Конклин.
— Пазачите носят оръжие, когато водят пациентите от едно крило в друго. Лекарят поискал да бъдат свалени белезниците на Бринкли, за да му направи неврологично изследване.
Джейкъби продължи с обяснението, че Бринкли грабнал скалпел, обезоръжил пазача, отмъкнал му оръжието. После облякъл дрехите на доктора, използвал ключовете на пазача, за да излезе, и подкарал колата на лекаря.
— Случило се е преди два часа — каза Джейкъби. — Имаме данните на синьото субару на доктор Картър.
— Вероятно вече е зарязал колата — каза Конклин.
— Да — каза Джейкъби. — Не знам за какво може да помогне това — добави той, — но според шефа на болницата Бринкли бил обсебен от някакъв сериен убиец, за когото чел — Едмънд Кемпър.
Конклин кимна.
— Убил е шест млади жени, живеел с майка си.
— Същият — каза Джейкъби. — Една вечер се прибрал от среща, а майка му казала нещо от сорта на: „Вероятно сега ще ме отегчаваш с истории за среднощните си похождения.“
— Майка му знаела ли е за убийствата? — попитах аз.
— Не, Боксър, не е знаела — каза Джейкъби. — Била е просто деспотична майка. Ей, тъкмо бях тръгнал за кенефа, когато ми звъннаха, така че нека довърша, а?
Засмях се.
— Давай, шефе.
— Та майката казва: „Сигурно ще ме отегчаваш.“ Кемпър изчакал тя да си легне, после й отрязал главата и я сложил на камината. След това разказал на главата на майка си какво върши нощем. Сигурен съм, че не й е спестил нищо.
— Онзи психопат се предаде, май си спомням — каза Конклин.
Той взе да пука кокалчетата си, както винаги когато беше развълнуван.
Аз също бях смутена при мисълта, че Бринкли е на свобода, въоръжен и психясал. Спомних си как изгледа Юки след процеса. Той я зяпна и каза: „Някой трябва да плати.“
— Да, Кемпър се предаде. Когато давал показания пред ченгетата, казал, че всъщност е убил момичетата вместо майка си. Разбирате ли? — сега Джейкъби говореше на мен. — Най-сетне е убил точния човек.
— Значи шефът на болницата е казал, че Кемпър е заинтригувал Алфред Бринкли?
— Точно така — каза Джейкъби, стана, издърпа за колана панталона си нагоре и заобиколи дългите крака на Конклин, за да стигне до вратата. — Бринкли е бил обсебен от Едмънд Кемпър.
Глава 130
Фред Бринкли вървеше по улица „Скот“, като гледаше право напред под прихлупената бейзболна шапка, собственост на доктор Картър. Той гледаше върховете на платната на яхтклуба в края на улицата, вдишваше въздуха, който идваше откъм залива.
Главата все още го болеше, но лекарствата бяха укротили гласовете, така че можеше да мисли. Чувстваше се силен и могъщ. По същия начин се почувства и когато с Бъки очистиха онези нещастници на ферибота.
Докато ходеше, си припомни сценката в офиса на доктор Картър, как енергично се справи, когато белезниците бяха свалени — точно като супергерой.
Допри си носа.
Докосни си пръстите.
Грабни скалпела.
Допря го до шията на доктора и каза на пазача да му даде оръжието си.
Фред се засмя, като си спомни как глупавият пазач го кълнеше, докато връзваше него и лекаря голи заедно и им натъпкваше марля в устата, а после ги заключи в килера. „Пак тук ще дойдеш, ненормалнико!“