Най-накрая освободи зърното ми, облегна се назад и ме загледа с изморени и отегчени очи.
Очите на Джейс. Мисълта беше ужасяваща, затова я натиках дълбоко в съзнанието си, където криех останалите мрачни тайни. Той проследи извивките на веждите ми с пръсти, прокара ръцете си през пуснатата ми коса и обви гърлото ми с длани. Не стискаше силно, но жестът беше повече от ясен — може и да бях отгоре, но той командваше парада. Изненадах се, когато дрезгавият му глас разцепи тишината.
— Приличаш толкова много на нея — каза той с учудено изражение. — Как е възможно?
Много добре знаех за кой говори, но Сами не трябваше да знае.
— Коя? — попитах невинно.
Стисна хватката си около гърлото ми.
— Мариана — отвърна и вътрешно се засмях. Пет златни звезди за доктор Лий и невероятните му хирургически умения.
— Коя е Мариана? — попитах, напрягайки се, когато ръката му продължи да стиска гърлото ми, а другата се премести и ме дръпна силно за косата. Настроението му определено се беше променило. Маската се беше върнала на лицето му и нямаше и следа от уязвимост в изражението му. Отново бе станал непредсказуемата змия, която бе готова да те нападне всеки момент.
Раздвижих бедрата си, когато усетих, че започва да набъбва в мен. Как така беше твърд отново? Буквално беше като машина. Виждах как се двоумеше дали да ме спре или да ме остави да продължа. Заклатих се по-бързо, като го поемах дълбоко навътре и ахнах, когато започна да ме души, спирайки притока ми на въздух. Лицето му се изкриви в омраза и отчаяние.
— Мариана ми беше метреса. Любовница. Прекара тук с мен десет години, докато не разбрах, че ме порти на ченгетата.
Очите ми се насълзиха, когато ме стисна още по-силно и ме разтърси за ефект. Започнах да виждам бели петна и ушите ми бучаха от липсата на кислород.
— Знаеш ли какво направих с нея? — попита. Поклатих глава безмълвно, замръзнала на място, а той повдигна бедра и се изтласка дълбоко в мен, докато притискаше трахеята ми. — Отрязах ѝ езика за приказките, които беше разказвала за мен — прошепна, а тласъците му станаха по-силни и бързи. — Отрязах ѝ устните, защото беше говорила за клуба — продължи, като захапа и засмука втвърденото ми зърно. — Отрязах ѝ главата, защото ме беше предала и я изпратих с експресна доставка на майка ѝ — завърши най-накрая и освободи хватката си. Започнах да се давя незабавно и поставих ръце върху премазаното си гърло, докато с хриптене пълнех дробовете си с миризмата на мускус.
— Ооо, не, не — смъмри ме, като хвана китките ми и ги притисна от двете ми страни, продължавайки да тласка в мен. Усмихна се мрачно, любувайки се на врата ми. — Искам да виждам отпечатъците си върху теб.
Бях замаяна и продължавах да хриптя, мъчейки се да си поема нормална глътка въздух.
— Увий краката си около мен — нареди той и аз се подчиних, стискайки кръста му с бедрата си, докато се изправяше. Направи три бързи крачки и ме блъсна в стената, пронизвайки ме с пениса си, а при удара на главата ми в бетона ми се привидяха звезди.
— Виж — каза, натискайки брадичката ми настрани, за да погледна в огледалото. Видях се зачервена, напълно безразлична, с два големи отпечатъка от ръце върху врата ми. Той се усмихна и прокара нокти по отпечатъците, карайки тялото ми да потръпне неволно.
— Ти няма да ме предадеш, нали, Сами? — попита, забивайки се по-навътре с всеки опустошителен тласък, а очите му горяха от жажда и спомена за отминалите грехове.
— Никога — излъгах.
Осма глава
След като Дорнан най-накрая беше задоволен, влязох в банята да си взема душ. Всичкият сапун на света нямаше да е достатъчен, за да отмие допира на кожата му от моята, но въпреки това се сапунисах обилно, а водата — толкова гореща, колкото можех да понеса, без да се изгоря — успокояваше кожата ми с приятния си бодеж.
Когато приключих, се върнах в спалнята и заварих Дорнан да се облича. Седнах на ръба на леглото — гола, като изключим хавлията, с която се бях увила — и го загледах.
Когато издърпа дънките по краката си и закопча колана, погледа му се спусна по мен.
— Мамка му — каза, сякаш току-що го бе осенила някаква мисъл. — Помпам те със сперма цяла седмица, малката. Да не ми забременееш?
Усмихнах се и се изпънах назад върху лакти, оставайки хавлията да се плъзне леко по тялото ми.
— Погрижила съм се — казах с усмивка.
— Добре тогава — отвърна. — Но като се замисля, мамицата му, изглеждаш толкова добре, че май ще се наложи да ти издуя корема, за да те задържа тук. — Мисълта да нося друго дете, свързано с това семейство, ме изпълни със смразяващ ужас, който се пропи чак в костите ми.