— Няма нужда да го правиш — казах, кикотейки се. — Винаги ще бъда твоето момиче.
Явно сериозно обмисляше идеята да ме забремени.
— Имаш нужда да качиш някой друг килограм — заяви, галейки бедрата ми под хавлията. Издърпа я, оставяйки ме гола на нощния влажен въздух и прокара пръст по срамните ми устни, покривайки интимните ми части с длан. Извих се леко под допира му.
— Циците — казах, като хванах другата му ръка и я поставих върху гърдата си. — Бебето ще ги съсипе.
Той измъкна ръката си между бедрата ми и стисна гърдите ми с двете си длани.
— Мога просто да ти купя нови — отвърна той.
— Дорнан! — извиках рязко, прекъсвайки налудничавите му мисли. Не можеше наистина да мисли да ме забременява само няколко седмици след като се запознахме.
— Сами — каза със същия тон, като стисна челюстта си гневно и ме сграбчи за лакътя. Преди да успея да реагирам, той ме обърна по корем и постави коляното си на гърба ми, притискайки ме на място.
— Какво? — попитах, след което чух звук от удар и усетих остро парене по ухото си.
— Млъквай — нареди той и легна отгоре ми, смазвайки ме с тежестта си. — Слушай ме внимателно. Засега ще продължиш да си взимаш хапченцата, но в момента, в който кажа, че съм готов за още един син, ми ги даваш и ще си направим бебе. Аз решавам какво ще се случва. Ясен ли съм?
Кимнах безмълвно, притисната и безпомощна. Щях да го убия, преди отново да му позволя да ми причини подобно нещо. Предпочитах да умра.
Изглежда остана доволен от примирието ми, защото ме пусна и аз се изправих, увивайки чаршафите около тялото си. Преди да успея да го осмисля, следващият ми въпрос се изплъзна от устата ми.
— Ами ако е момиче? — попитах. „О, боже мой. Откъде ми хрумна подобно нещо?“
Ухили се с такава сияйна и широка усмивка, че лицето му за малко да се напука.
— Винаги съм искал да имам момиченце — отвърна. — Моя собствена дъщеричка.
Преглътнах с усилие и се усмихнах, защото в противен случай щях да се разкрещя.
Навлече през глава една тениска и надяна коженото си яке.
— Отивам да видя жена си — каза пренебрежително. — Горката, обичаше Чад като свой собствен син. Съсипана е.
По-скоро е повече от доволна, помислих си.
— Ще ми липсваш — отвърнах, защото това беше ролята ми и това се очакваше от мен.
— Ще кажа на Джейс да те наглежда — каза той.
— Няма нужда да го правиш — отвърнах равнодушно. — Добре съм. Ще си стоя тук и ще те чакам.
Наклони главата си настрани и ме загледа със студена пресметливост. Мъката го беше оставила открит, безкомпромисен и още по-прецакан, отколкото беше. Трябваше да започна да внимавам как му отговарям, защото беше като вулкан, готов да изригне всеки момент.
— Лягай — нареди и се отправи към захвърлените си дрехи. Наблюдавах го как измъкна вратовръзката, която беше носил само преди няколко часа на погребението на сина си. Усмивката ми изчезна, когато ми стана ясно какво смята да направи.
Закрачи към мен с грацията на тигър, преследващ плячката си, и изведнъж се почувствах наистина изплашена. Страхувах се, че внезапното осенение за приликата ми с Мариана — красивата кучка, която го беше прецакала — беше запалило някаква стара неприязън в него, някакво желание за мъст. И въпреки че и за секунда не оправдавах кръвното му отмъщение към жената, разбирах изгарящия копнеж за разплата, който кипеше във вените му.
— Не виждам да си легнала — каза и ме удари право в лицето. Не беше много силно и слава на бога венчалната му халка беше на другата ръка, което ме спаси от разрез на бузата. И все пак си болеше дяволски и докато притисках страната си с ръка, Дорнан ме грабна за глезените и ме завлече надолу, така че да легна по гръб. Възседна ме и когато разперих дланите си отбранително, той ги хвана и уви вратовръзката плътно около китките ми.
— Какво правиш? — попитах с ясна тревога в гласа, докато се опитвах да надмогна тежестта му.
Не ми обърна внимание, а пристегна копринения плат и го завърза за металната рамка на леглото. С едно последно, рязко дръпване се оказах сполучливо закована на едно място.
Веднага се опитах да се измъкна, но с движенията си успях единствено да опъна още повече плата около китките си, спирайки притока на кръв.
По дяволите, колко съм тъпа. Бях тренирала за подобни ситуации! Знаех до болка всяко едно движение за самозащита, на което ме беше научил Елиът, а се оставих да ме завържат, без дори да се отбранявам.
Такава съм глупачка…
Забелязах проблясък като от метал и в следващия миг видях Дорнан да държи сгъваем нож в ръката си. Мамка му.