Държах си устата затворена, а лицето безизразно, защото, ако имаше нещо, което бях научила, то бе, че думите и израженията щяха да подпишат смъртната ми присъда по-бързо, отколкото мълчанието.
Наблюдавах го, задъхвайки се леко, когато започна да се приближава.
— Права си — каза шибанякът. — Няма да карам Джейс да те наглежда. Просто ще те оставя тук, докато се върна след няколко дни.
Не реагирах. Вътрешностите ми горяха от гняв. Как смееше да ме завързва като животно. В този момент реших, че щеше да го сполети същото, когато дойдеше реда му да умре.
— Запомни, Сами, че ще е най-добре, ако започнеш да се съгласяваш с всичко, което кажа. Разбра ли?
Кимнах, докато раменете ми се опъваха болезнено назад.
— Сега си моя — продължи той, плъзвайки се върху леглото. Грабна глезените ми, разкрачи ме и шестте години, изпълнени с кошмари, се стовариха в съзнанието ми като товарен влак.
„Играй си ролята, повтарях си. Подчинявай му се. Накарай го да повярва в лъжите.“
— Сега съм твоя — прошепнах неподвижно, когато видях острието да проблясва на светлината.
„Какво, по дяволите, щеше да прави с това?“
Въпросът явно беше изписан на лицето ми, защото той се усмихна и допря студеният метал до вътрешната страна на бедрото ми.
— Като се замисля — каза, прокарвайки острието по клитора ми, карайки ме да потръпна, — щом не искаш да изпълняваш каквото ти е наредено, най-добре ще е да вкарам това в теб.
Очите ми се насълзиха. Бях ужасена. Единственото, за което можех да мисля, бе, че щом му харесваше толкова много да ме чука, определено нямаше да го направи с ножа. Изглежда отгатна какво се въртеше в главата ми.
— Има и други момичета с тесни путки като твоята — каза, докато върхът на острието едва докосваше чувствителната пъпка, толкова, колкото да ме накара да треперя в мъртвешко очакване.
— Какво искаш? — попитах задъхано, а в ъгълчетата на очите ми се заформиха сълзи. — Да моля ли? Ще го направя. Моля те, развържи ме. Моля те, махни ножа.
Той ми се усмихна.
— Не искам да ме молиш. Моленето означава, че има вероятност да те послушам. А ти си моя и аз решавам какво ще се случва с теб. — Отдалечи ножа към вътрешността на бедрата ми и аз си отдъхнах на минутата. Наблюдавах как главата му изчезва между краката ми, но тъй като не можех да видя нищо, изведнъж се ужасих отново. Усетих топлия му дъх по клитора и простенах, опитвайки се безуспешно да се освободя от коприната, с която бяха завързани ръцете ми. Заплашваше ме с ножа, но не мислех, че наистина ще ме нарани за нещо толкова дребнаво като опълчването ми в разговора ни.
Извих гръб, когато езикът му докосна клитора ми, отначало с повърхностни, а след това с бързи и съсредоточени движения. Не ме докосваше другаде с език, а се фокусираше изцяло върху клитора, карайки ме да се гърча под устата му. Сподавих риданието си, когато спря и се повдигна достатъчно, за да ме погледне в очите.
— Харесва ли ти? — попита с пълни от болка и омраза очи.
Кимнах.
— Да — прошепнах.
„Не плачи. Не плачи. Не плачи.“
Той се засмя и започна отново да ме лиже и смуче между краката. Бедрата ми започнаха да се притискат неволно към лицето му, докато наближавах към разтърсващата кулминация, която езикът му обещаваше.
Беше толкова хубаво и в същото време, докато Дорнан беше положил длан върху бедрото ми, а тъпата страна на ножа се притискаше в плътта ми, знаех, че не беше приключил да ми се присмива с обещанията си за болка. Преглътнах срама си, отвратена, че можех да се възбудя от този мъж, особено когато ме беше завързал и опрял нож в кожата ми. Беше нередно и извратено, откъдето и да го погледнеш, и не можех да не мисля за това как се отразяваше живеенето ми с него на и без това обърканата ми психика.
Как някой толкова жесток, толкова ужасяващо лишен от доброта, можеше да ме накара да чувствам такава физическа наслада? Подсъзнателно знаех, че изпитвам страх, но тялото ми го възприемаше за вълнение.
Предполагам, че в крайна сметка силното сърцебиене беше едно и също и в двете ситуации.
Краката ми започнаха да треперят, въпреки че всячески се опитвах да предотвратя наближаващия оргазъм.
„Не свършвай, не свършвай…“
— Искам да те видя да свършваш, скъпа — каза Дорнан, засмуквайки чувствителния клитор, докато вътрешността ми започна да пулсира и аз изкрещях.
Свършвах и чувството беше божествено. И тогава — болка. Ярка, смазваща болка.
Изкрещях по-силно, отколкото някога бях крещяла, а кракът ми гореше, докато Дорнан забиваше сгъваемия нож чак до дръжката. Погледна ме със същия мрак, който продължаваше да танцува в очите му. Изглеждаше наистина възбуден, поглеждайки ме със същия мрачен поглед