— Спри да крещиш — нареди той, но не можех да спра. Болката беше поразяваща и ме разкъсваше на хиляди кървави парчета.
Усетих как се размърда и изчезна от погледа ми, след което се завърна с бикините ми, които беше свил на топка.
Опитах да затворя уста и да прекъсна виковете си, но той ме изпревари. Изведнъж писъците ми секнаха. Не се чуваше и звук, тъй като устата ми бе натъпкана с черна дантела, която сполучливо ме заглушаваше.
Няма нищо по-лошо от това да изпитваш болка и да не можеш да викаш или крещиш. Писъкът и самата вибрация в гърдите от звука поне беше някакво разсейване. Тишината единствено увеличаваше агонията ми.
— Ако вече не закъснявах твърде много, щях да остана и да те разпоря от чукане — каза и аз не се усъмних в думите му и за секунда. — Ще се видим след няколко дена — продължи ледено и погледна надолу към забития в крака ми нож. — Ако успееш да се освободиш, почисти всичката тая шибана кръв.
Девета глава
Болеше адски много и можех да усетя всеки удар на сърцето си, докато кръвта от раната се стичаше върху леглото. Лежах неподвижно няколко минути, а всичките ми мисли се въртяха около изгарящата болка, която разкъсваше крака ми.
Оттам минаваше една от главните артерии — дали я беше прерязал? Щеше ли кръвта ми да изтече върху твърдите чаршафи и да умра сама и завързана?
Опитах да се измъкна, но беше безсмислено. Беше ме завързал здраво. Стиснах изтръпналите си ръце в юмруци, за да подсиля притока на кръв.
Колко дълго щях да остана така? Ами ако някой ме откриеше гола и кървяща? О, мамка му. Ами ако този някой беше Джейс? Беше твърде ужасно, за да го обмислям даже, тъй като имаше и друга алтернатива — ами ако не ме откриеше? Ако някой друг от братята го направеше? Веднъж вече се беше случвало, но тогава поне можех да се боря. Сега, докато лежах тук гола, безмълвна и напълно уязвима, не можех да си позволя да мисля за миналото.
Оглеждах се, опитвайки се да не обръщам внимание на ужасяващата болка в крака, когато изведнъж се досетих какво ще е решението на проблема.
Ножът.
Поех си дълбоко въздух през носа, стиснах зъби и използвайки коремните си мускули се опитах да свия крака близо до лицето ми. Слава богу, че не беше завързал и глезените ми, защото тогава наистина щях да съм без никакви възможности. Болката в крака ми се засили, тъй като го бях разместила, и ахнах беззвучно, когато видях как кръвта се стича от прободната рана, а единственото, което се виждаше от ножа, беше дръжката. Сега, когато кракът ми беше повдигнат, кръвта започна да се стича надолу по бедрото направо върху голия ми корем, карайки ме да потръпвам.
„Хайде. Ръцете са ти завързани, а в бедрото имаш нож. Лесно е.“
Не беше лесно дори за някой, който е бил гимнастик още от ученическите си години. Може и да бях подвижна, но извиването и усукването на тялото си имаше граници, особено когато си прободен и здраво завързан. Продължавах да опитвам най-различни начини, по които да изтласкам крак към лицето и ръцете си, с надеждата, че ще успея да хвана дръжката на ножа и да го издърпам. Изморих се бързо и тъй като взех да се замайвам и да ми се гади, се наложи да правя кратки почивки между опитите.
Накрая осъзнах, че може би се налага да променя начина, по който бях легнала, така че да съм успоредно на рамката, вместо по средата на леглото. Изместих тялото си бавно и непохватно, мръщейки се на голямото тъмночервено петно кръв, което бях оставила под себе си.
„Шибанякът май ще купува нов матрак“, помислих си.
Успях да извъртя ръце достатъчно, за да застана в седнало положение и веднага извадих бикините от устата си. Разтворих устни мъчително и поех дълбока глътка въздух. Шибан задник. Не мога да повярвам, че ме прониза с нож, докато ме лижеше. Искаше ми се да го открия и да му тегля шест куршума между бездушните очи и седми в сърцето за по-сигурно.
Раздвижих пръсти, за да възвърна чувствителността им, и се обърнах рязко, за да мога да хвана дръжката, която стърчеше от крака ми. Намръщих се, като се замислих за изваждането.
Щеше да шурне още повече кръв, щом го направех.
Стиснах зъби, преброих до три и издърпах ножа с всичка сила. Излезе с ужасния звук от разрязване на плът, който накара стомаха ми да се преобърне, а болката в бедрото да се засили десетократно.
Кръвта бликна от раната, а аз извъртях ножа в непохватните си пръсти и започнах да режа тънката, но изключително здрава коприна, която беше намотана около китките ми.