Стори ми се, че мина цяла вечност, преди да разрежа плата и ръцете ми да паднат немощно в скута. Моментално навих един от ъглите на чаршафа около ръката и го притиснах към раната, опитвайки се да спра кървенето.
Разбира се, за мой късмет, точно в този момент Джейс реши да почука на вратата.
— Махай се — извиках, като едва си поемах въздух.
— Добре ли си? — попита Джейс. — Чух писък, който не звучеше радостен. Оооооо!
Докато говореше, отвори вратата, надникна с глава и когато очите му попаднаха върху мен, или по-точно върху кръвта, стичаща се по чаршафа, той се сепна и се втурна в стаята.
— Какво, по дяволите…? — каза. Придърпах завивките върху голото си тяло, внезапно засрамена от начина, по който изглеждах. — Тук е като сцена от „Червената сватба“1 — ахна Джейс. — Какво, по дяволите, се е случило? Добре ли си?
— Да — казах мрачно, хвърляйки ножа върху леглото до мен.
Не бях добре. Кракът ме спукваше от болка, а и не исках да виждам Джейс.
Той продължаваше да ме зяпа с отворена уста.
— Би ли ми подал роклята? — попитах изтощено, посочвайки черната материя, която лежеше на пода до краката му.
— Разбира се. — Повдигна я с два пръста и предпазливо ми я подаде. Цялата щеше да се нацапа с кръв, но не ми пукаше. Единственото, което исках, е да съм прикрита поне отчасти. Джейс се обърна и аз нахлузих роклята през глава, оставяйки я да падне на дипли върху бедрата, но без да докосва раната. Не че имаше значение. Цялата бях покрита със светлочервеникава кръв, която ставаше все по-студена и лепкава с всяка изминала минута.
Джейс се приближи внимателно към мен, изучавайки безизразното ми лице.
— Какво се случи? — попита тихо.
Преглътнах с усилие.
— Изглежда напомних на баща ти за някой, който е познавал. Някой, когото е обезглавил.
Очите на Джейс се разшириха и от устата му се отрони давещ се звук. Проклех се мислено, след като си спомних колко близки бяха с Мариана. Как му е била като майка, след като са убили неговата собствена.
— Значи те прободе и те заряза? — попита Джейс, без да изглежда учуден.
Кимнах, кикотейки се неуместно.
— Първо ме завърза. — В потъмнелите му очи проблесна тревога.
— Трябваше да избягаш, когато имаше възможност — каза той.
Не отговорих. Нямах намерение да бягам. Не и сега, след като бях вкусила сълзите и мъката на Дорнан и след като бях гледала как Чад поема последната си глътка въздух. Нямаше да си тръгна, преди да съм приключила с всичко.
Повдигнах чаршафа от бедрото си и видях, че кървенето е намаляло. Джейс се взря в обезобразения ми крак с тъжно смайване.
— Ще взема аптечката — каза и се огледа наоколо. — Хайде да се махаме оттук.
Погледнах към крака си, чудейки се дали ще мога да стъпвам на него, и реших да се изправя и да проверя.
— Мамка му — промърморих под нос, когато коляното ми подаде, а в крайчетата на очите ми се заформиха сълзи.
— Ето — каза Джейс и с едно плавно движение ме повдигна в ръцете си, сякаш щеше да ме пренася през прага като булка.
— Сега наистина е като „Червената сватба“ — казах провлачено, а главата ми се килна напред и се удари в гърдите му.
Джейс просто поклати глава, а ъгълчето на устата му се повдигна в лека усмивка.
— Сякаш си чела „Игра на тронове“ — каза, като ме пренесе през отворената врата и тръгна надолу по пустия коридор.
— Гледала съм сериала — отвърнах, скривайки лицето си в гърдите му. — Това брои ли се?
Влезе през друг вход, може би десет врати по-надолу от стаята на Дорнан, и ме постави на леглото.
— Това твоята стая ли е? — попитах, оглеждайки се наоколо. Залитнах назад върху леглото, замаяна и отпаднала, сякаш бях пияна. Очите ми се притвориха за момент и Джейс ме разтресе грубо.
— Ей, Саманта? — Гласът му този път беше напълно сериозен.
Въпреки че се изискваха огромни усилия, успях да повдигна единия си клепач.
— Уморена съм — отвърнах и затворих отново око.
— Ще те заведа в болницата — каза той и когато го изрече, аз се изправих и се ококорих на секундата.
— Не. Никаква болница. Просто използвай аптечката.
Той поклати глава.
— Мамка му, Саманта, кървиш като за световно! Една лепенка няма да помогне.
Той ме повдигна нагоре и аз поставих ръка върху рамото му.
— Без болници — казах непреклонно. — Само няколко шева с иглата. — Замислих се за момент и продължих: — И бутилка Джак.
— Няма ли да е по-добре, ако промием раната с дезинфекциращите кърпички? — попита колебливо.