Прекъсна го равномерно бръмчене, идващо иззад завесата. Секунди по-късно от малка дупка в центъра излетя тесен сноп светлина и на екрана се появи квадрат, толкова ярък, че ги заболяха очите.
Едисон се появи отново и застана до тях. По екрана заиграха черни криволици.
— Прах по обектива — обясни Едисон. — В началото е залепена малко празна лента, Джек, но имай търпение — материалът, който поиска да ти покажа, следва.
Екранът за миг потъмня и изведнъж пред тях се появиха двама боксьори — обикаляха ринга и си нанасяха тежки удари. Нямаше звук, картината беше черно-бяла, фигурките се движеха, комично подскачайки, но спектакълът, появил се изневиделица, ги изуми.
— Този тук е Джим Корбет, световен шампион в тежка категория — поясни Едисон, като посочи по-едрия от двамата. — Филмиран е в същата тази стая преди няколко месеца. Неговият противник е местен жител, когото повикахме само за филма…
На екрана Корбет просна мъжа на пода с един-единствен удар.
Образът се смени с картина на открито: жп тунел, излизащ от склона на планината. Релсите идваха право срещу екрана. В следващия миг от дупката на тунела изскочи парен локомотив и на пълна скорост се насочи към зрителите. Те неволно извикаха. Инес се хвърли настрани.
Едисон се засмя и се плесна по бедрото.
— Колко пъти вече съм виждал тази реакция у хората, но още не мога да се сдържа!
Картината вече показваше интимен будоар, драпиран с дантели и коприни, украсени с пискюли, отрупан с пухкави възглавници, пръснати върху хвърлена на пода леопардова кожа. Красива ръка със сребърни гривни се подаде иззад завесата, последвана от бос крак, а след него излезе великолепна тъмнокоса танцьорка в шалвари и полупрозрачен сутиен, с цветя, втъкнати в косата, перлена огърлица на шията и едър скъпоценен камък с капковидна форма, закрепен върху пъпа й. Тя закачливо им се нацупи от екрана, примигна с гримираните си очи и започна да кърши снага по начин, за който можеше да се каже единствено, че е необикновено професионален.
— О, небеса! — въздъхна Инес. — Коя е тя?
— Казва се Малката египтянка — отговори му Едисон. — А истинското й име е Милдред Хокинхаймър, от Бруклин. Най-добрата ни ориенталска танцьорка. Уверявам ви, че я очаква славно бъдеще.
Те я погледаха известно време и не намериха основания да оспорят прогнозата.
— Много талантливо момиче — съгласи се и Стърн.
— От Бруклин ли казахте? — удиви се Престо. — Струва ми се почти невъзможно.
— Почерпила е вдъхновение за своя номер от една сирийка… тя неслучайно също се казва Малката египтянка… и скандализира миналогодишното Световно изложение. Понастоящем има двайсет и пет „малки египтянки“, припечелващи по сходен на този начин из цялата страна. Но… приготвили сме се да ги ударим в земята: нашата Малка египтянка вече е най-голямата атракция във всеки салон с кинетоскоп, и дори да поискаме по четвърт долар на прожекция, опашката от мъже няма да секне.
— Заслужава си цената — възхити се Инес.
— Всичко, което виждате — това нейно чувство към движението — е трик, нищо повече. Използва се свойството на окото да задържа образа за малко след изчезването му. Тук са използвани статични фотографии, но показани толкова бързо в естествената им последователност, че съзнанието ни ги възприема като плавни и непрекъснати.
— Възможностите са безкрайни — отбеляза Дойл, който виждаше нещата в далечната им перспектива.
— Мислите ли? Аз пък се опасявам, че кинетоскопът едва ли ще намери голямо приложение извън рамките на чистата сензация. Хваща окото, съгласен съм, но като се позамисли човек, в тази работа има нещо непристойно, не е ли така?
— Преди двеста години най-популярната атракция в Англия са били публичните екзекуции, следвани непосредствено от лов на мечка с кучета и бой на петли — каза Престо. — Ако вашето изобретение тласне масите към воайорство, няма да им се наложи да извървят дълъг път.
— Дано се окажете прав. Хората обикновено се отнасят с подозрение към новите изобретения — въздъхна Едисон. — Колко дълго например се страхуваха, че болестите се предават по телефона. Но това едва ли ще се случи и с движещите се картинки… никога не съм виждал такова нещо — хората се стремят към тях като камила на вода.
— А как я намерихте? — попита Инес, чийто мозък, без да обръща внимание на тревогите на Едисон, от известно време правеше кълба напред, обикаляйки около една фиксидея: конференция или някакво професионално събиране на всичките двайсет и пет „малки египтянки“.