Престо и Джек потвърдиха.
— Всичко започна преди три месеца — каза тя. — Рядко в началото, но сега сънувам почти всяка нощ.
Джек кимна. Дойл го наблюдаваше от другия край на стаята. Очите на Спаркс пак пламтяха с тревожен огън, но това поне бе признак на живот.
— Два или три пъти седмично — каза Престо. — Събуждам се облян в студена пот.
— Знаеш ли какво означава този сън? — попита я Джек.
— Не — отговори му тя неуверено. Не искаше да ги плаши със своите интерпретации.
Въоръжен с чаша, Дойл се върна при тях, извади от джоба си рисунката на Джейкъб, разгъна я и я поднесе пред очите й.
— Кулата от съня ви… прилича ли на тази тук?
— Да, същата е.
Дойл прехвърли погледа си върху Лайънъл Стърн, който допи на една глътка чашата си и си наля още една с треперещи ръце.
— Прилича много на една кула, която има в този град — допълни неочаквано за всички тя.
— Кулата е тук? В Чикаго? — усъмни се Дойл.
— Не, онази от съня ми е като тази тук, но е по-голяма и е от черен камък.
— За каква друга кула говорите тогава? — попита я Дойл.
— Наричат я Водната кула. Чаках ви пред нея. Така ми нареди сънят.
— Сънят ти е наредил да ни чакаш? — недоверчиво възкликна Престо.
Тя кимна спокойно.
— Можеш ли да ни отведеш там? — нетърпеливо се поинтересува Джек.
— Да, тя е съвсем наблизо до мястото, където ме намерихте и където щяхте да ме намерите, ако ви бях почакала малко по-дълго.
— Да вървим — каза Джек и се отправи към вратата.
— Мис Уилямс, изживяхте голямо премеждие… като лекар ви съветвам да си починете преди… — опита се да я предупреди Дойл.
— Не — заяви тя безпрекословно и стана.
На път към пиацата за файтони странната шесторка мина покрай бара във фоайето на „Палмър Хаус“. Майор Пепърман седеше на маса до вратата, разказвайки на двама журналисти от Милуоки не особено интересуващи ги истории като доказателство що за човек е доктор Артър Конан Дойл.
— Я чакай, ама това там не е ли той? — възкликна единият от репортерите, зървайки за миг излизащия Дойл.
— Не, не е възможно — бързо се намеси Пепърман. — Дойл спи от няколко часа.
— Стори ми се, че е той — оправда се репортерът.
Когато двата файтона спряха пред Водната кула, Дойл помоли кочияшите да ги изчакат, а те слязоха да поразгледат. Благодарение на ефектното осветление от хитро разположените газови лампи, Водната кула изглеждаше като замък от приказка, издигащ се в тъмнината. И Джек, и Престо се съгласиха, че приликата с кулата от общия им сън е поразителна, а Дойл пак извади рисунката на Джейкъб Стърн и пак намериха много общи неща.
— Да, това най-сетне обяснява тази скица — обърна се Дойл към Лайънъл Стърн: — Баща ти трябва да е видял тази кула, докато е бил тук заради Парламента на религиите.
Но Джек, Престо и Мери Уилямс чувстваха, че нещо не е наред. Водната кула беше и едновременно с това не беше същата — тя изглеждаше по-скоро като умален макет на кулата от съня, която бе по-висока, по-тъмна, по-заплашителна и по-злокобна. Освен това невъзможно бе да сбъркат центъра на Чикаго с пустиня. Откритието на Мери отговаряше на по-малко въпроси, отколкото поставяше, допълнително объркваше мистерията и ги обезсърчаваше.
Но какво е обяснението на общите им сънища, чудеше се Дойл. Веднъж му се бе наложило да разследва едно странно съвпадение, състоящо се в това, че трима медиуми, пръснати на различни краища по земята, бяха получили по време на своя транс — не сънища! — информация, свързана с най-обикновено писмено съобщение с общо взето сходно съдържание.
Наученото досега им даваше основание да приемат, че е доста вероятно Джейкъб Стърн също да е от тези, сънували странния сън. Но какво отличаваше тези четирима души от останалите? Мери Уилямс изглеждаше подходящ кандидат за медиум. Джек досега не бе показвал такива способности, но това, че брат му бе притежавал окултна сила, в съчетание с пристрастеността на Джек към наркотиците, не изключваше събуждането в него на нещо, за което досега не бе подозирал. Но Престо!… Престо изобщо не пасваше на представата за медиум: беше адвокат и, за бога, възможно ли бе да има друг по-земен от него на този свят?
Имаше нещо общо: всеки от мъжете се бе оказал по някакъв начин свързан със свещена книга, изключително ценна за неговата религия или култура. Мери Уилямс представляваше изключение в това отношение, нали произхождаше от народ без писменост.