Имаше и още една причина да тръгне след тях, макар да не искаше да я признае пред себе си: искаше му се да хвърли поглед отблизо и на още едно лице в същия фургон. Тъмнокосото момиче бе накарало сърцето му да се разтупти като сигнален барабан на индианци. На всичко отгоре тя приличаше на Моли, сякаш й бе сестра.
Франк разкърши рамене, защото бе успял да се схване, слезе по склона при хотела и зададе няколко въпроса. Оказа се, че никой така и не бе успял ясно да разгледа стареца. Приличал на евреин, подхвърли един от виделите го, досущ като онези европейци, които бил виждал по източния бряг. Но какво правеше сред театрална трупа в центъра на пустинята — това никой не знаеше. Единственото сигурно нещо бе, че имал треска и заради нея им казали да се държат по-настрани от него. Влязъл в стаята си и така и не си подал носа навън.
Чернокосата жена ли? Да, тя наистина хващала окото. Грижела се за онзи — тя и другият, костеливият мъж. Някой спомена, че чул името й — Айлин.
Дали има телеграф в онова място, закъдето артистите са се запътили? Да, имало. Франк остави в хотела запечатан плик с инструкции за хайката, когато се добере дотук. Нареждаше им да го чакат в Каньона на черепа, докато не им изпрати телеграфически нови инструкции.
Последната му молба беше, ако някой от потерята се поинтересува за къде е тръгнал, да казват, че Кожения Франк е поел на североизток, към Прескот.
Франк нахрани коня си, направи си угощение с изстиналата закуска и се отправи по черния път, водещ за Новия град.
В единайсет същата вечер Дойл, Джек и компания пристигнаха на адреса, където се намираше офисът на Фредерик Шуорцкърк, и завариха вратата разтворена, а двете стаи — съвсем празни. Цели четири детектива — Джек, Дойл, Престо с адвокатското си око към дребните подробности, и накрая по свой собствен начин Тази, която върви сама — огледаха всеки квадратен сантиметър, докато Инес и Лайънъл Стърн стояха навън във фоайето.
Повече от ясно бе, че стаите са опразнени същата вечер, и то скоро. В кошчето за боклук имаше хартиена пепел, в чекмеджето се търкаляше самотна ролка хартия за телеграф, най-сетне, върху бюрото имаше прашен правоъгълник, който заедно със стърчащите краища на откъснати от стената жици очевидно подсказваше, че тук е бил използван частен телеграф — напълно незаконен, по мнение на Джек.
Равномерният слой прах по полиците във вътрешната стая говореше, че складираните там книги не са били пипани до момента на пренасянето. Престо изказа мисълта, че са били подредени само за камуфлаж.
Върху по-малкото писалище във вътрешната стая Мери Уилямс долови миризмата на човешка урина. Тя дори намери и едва различими следи от прясна човешка кръв по плота и макар прозорците да бяха оставени отворени, във въздуха все още се носеше не особено приятната миризма на изгоряла плът. Нещо зловещо и отблъскващо се бе случило в тази стая преди не повече от един час.
Малко по малко за всички стана ясно, че офисът не е бил нищо повече от фасада за прикриване на дейността на хората, отговорни за кражбата на светите книги. Дойл пръв изказа тази мисъл. А това означаваше, че „Фредерик Шуорцкърк“ и оцелелият член на групата, атакувала ги на борда на „Елба“, са едно и също лице. Но никой нямаше никаква представа каква може да е връзката с общия сън, ако се изключеше преводът на името му — „Черна църква“. Освен това, въпреки старателното претърсване, не бяха намерени никакви следи, които можеха да подскажат в каква посока е избягал този човек.
— Мисля, че е редно да си зададем един въпрос — каза Дойл, когато всички излязоха навън. — Най-малкото, което може да се каже за тези хора, е, че те крайно внимателно обмислят всичко. Така че, след като са заминали за някъде, дали са оставили нещо недовършено?
Никой не го каза, но всички си го помислиха: те самите бяха недовършената работа и може би дори в този миг ги наблюдаваха. Бетонните каньони край тях не можеха да им предложат безопасност. Те отстъпиха назад в сянката и вдигнаха яки, за да се защитят от острия вятър, духащ откъм езерото.
— Рави Брахман — обезпокоен проговори Джек.
— Да, те ще искат да му покажат фалшивата книга — довърши мисълта му Престо.
— Дойл! Ти, мистър Стърн и мис Уилямс се връщате в хотела веднага, за да се погрижите за книгата — нареди Джек, напомняйки за миг, че не е забравил старата си способност да командва. — Престо, Инес и аз ще посетим Брахман в синагогата. — Джек скочи в първия минал файтон. Престо и Инес го последваха. — Вземете книгата при вас и не отваряйте вратата никому, преди да сме се върнали!