Някой горе продължаваше да се движи. Меки, тежки, отмерени крачки. Търкане на чехли в килима. Този някой държеше да не бъде чут.
Джек ги докосна с ръка, за да им покаже, че иска да останат където са. После изчезна нагоре по стълбището без ни най-малък звук.
Времето сякаш спря. Инес и Престо не смееха да помръднат и разбираха за присъствието на другия само по дишането му. В желанието си да се ориентира Инес протегна ръка и я сложи върху стената на стълбището. Там напипа кръгъл ключ.
Горе се разнесе шум от нови крачки, които се забързаха, след това някой се стовари на пода и започна борба.
Инес завъртя ключа и в помещението светна.
Две фигури, изцяло облечени в черно, се носеха надолу към тях, но светлината ги изненада и те спряха за миг.
Престо извади тънката си рапира от бастуна и се хвърли нагоре с намерение да ги атакува. Първият мъж обаче се преметна през перилата с котешка пъргавина, приземи се на крака и се втурна без забавяне към изхода. Носеше черна торба. Инес го подгони. Вторият извади от ръкава си нож. С изненадваща ловкост Престо прикова дланта му за стената. Мъжът изпусна ножа. Престо, сякаш без да бърза, стовари с все сила юмрук в челюстта му. Главата на мъжа се удари в стената и той се свлече надолу.
Инес излетя на пълна скорост навън мигове след мъжа с черната торба, но въпреки това той беше изчезнал. Сдържайки героичните импулси, напиращи в него, младежът се върна в храма и затвори вратата.
Когато стигна на горната площадка, Престо намери там трети мъж в черни дрехи, проснат безжизнен на пода, с глава, извита под невъзможен ъгъл; вратът му бе счупен. Без да прибира рапирата и готов всеки миг да я пусне в действие, Престо се прокрадна към полуотворената врата. Лампата, която бяха видели отдолу, все още светеше.
Инес сви юмруци и предпазливо прекрачи през неподвижно лежащия на стълбището човек, но когато го подмина с две стъпала, той скочи на крака и полетя надолу. Инес прескочи през перилата — е, не можеха да искат от него вечно да се сдържа! — хвърли се върху гърба на бягащия и го заби с цялата си тежест в стената. Нисък и страшно здрав, мъжът в черно успя да се задържи на крака и ядосано се завъртя, като бик, опитващ се да свали от гърба си неразумен ездач. Инес го хвана в задушаваща хватка през врата — беше дебел като пожарен маркуч — и извика за помощ.
— Дръж се! — обади се Престо отгоре и се спусна по стълбището.
Мъжът в черно заблъска с гръб Инес в стената и го повлече към портала на храма. Блъснаха го и се изтърколиха на централната пътека. Масивното тяло на мъжа беше отгоре; той заби лакът в ребрата на Инес и му изкара въздуха. Младежът се задави и отвори уста, за да си поеме дъх… Когато Престо най-сетне дойде, черният боец бе избягал. Чуха звън на строшено стъкло.
— Натам — изхърка Инес и вдигна ръка.
Престо включи фенерчето и продължи преследването. Влезе в някакво складово помещение, предпазливо се прокрадна покрай сводестата ниша, в която се съхраняваше Тората, и насочи лъча към някакво издуто перде. Заби рапирата си в него, после го дръпна настрани и разбра, че е открил прозореца, през който бе избягал мъжът в черно.
Когато Престо се върна, Инес бе намерил сили да седне.
— Много си добър с това — каза той и кимна към рапирата, която Престо прибираше в ножницата на бастуна.
— Бях шампион по фехтовка на Оксфорд три години поред — отговори Престо. — Но досега не бях промушвал никого. Съзнателно, имам предвид.
Бързо се качиха по стълбището в осветената стая.
Тялото на рави Брахман кротко почиваше в стола пред писалището, наклонено напред, сякаш старецът бе решил да отпусне глава за миг, докато бе работил. Горящата лампа осветяваше отворените му очи и бялата му кожа.
Джек стоеше пред него и напрегнато оглеждаше бюрото.
— Избягаха, нали?
— Не без няколко цицини — отговори Инес и опипа своите.
— Предполагам, другият е твоя работа. — Престо кимна към залата. — Онзи отвън.
Джек също кимна.
— Убил си един от тях? — възкликна Инес. — Чудесно!
— Не исках да го убивам — студено поясни Джек. — Мъртъв той с нищо не може да ни е полезен.
Едва сега Инес забеляза отпуснатото тяло на рави Брахман.