— Не знам… предполагам, че е възможно — призна Дойл.
— И ако е така, дали ще е трудно да намерим постройка с такива размери и толкова уникална форма? — попита Престо.
— Изобщо няма да е трудно — успокои го Дойл. — Ще разпратим телеграфически запитвания до всички каменоломни и тухларни в западната част на Америка.
— Ще му трябва голям брой опитни работници — уточни Престо.
— И цял куп пари — допълни Стърн.
— Складове, проектанти… — не се уморяваше да изброява Престо.
— Да не забравим вестниците — намеси се Дойл. — Не е възможно в някой от тях да не се споменава за толкова грандиозен проект. Инес, направи, ако обичаш, списък, с който да отидем в телеграфната станция и да започнем разпращането на запитвания.
Инес придърпа един лист с емблемата на хотела и започна да пише.
Дойл погледна Джек, който седеше сам и единствен от всички не бе взел участие в дискусията.
— Може ли някой от вас да си спомни повече подробности от съня, които биха могли да ни насочат къде се намира кулата? — попита той.
Джек с нищо не показа, че е чул въпроса му.
— Мери, при теб сънят като че ли е бил най-ясен — подкани я Престо.
Тази, която върви сама кимна, затвори очи и насочи съзнанието си към света на сънищата.
— Шестима души се събират в стая под земята — започна бавно тя.
— Храмът… да, мисля, че сега и аз си спомням нещо такова — извика Престо.
— Всеки път Черния гарван се издига от земята в небето, излизайки от огъня.
— Като птицата Феникс — намеси се и Дойл.
— Феникс?
Погледът й срещна очите на Дойл; мисълта сякаш ги бе осенила едновременно.
— Финикс, Аризона — каза Дойл. — Ще изпратим първите телеграми там… Боже мой — сетих се нещо.
Той бързо прерови бележника си, за да намери скицата на надрасканото върху стената в каютата на Рупърт Селиг — белега върху ръцете на крадците.
— През цялото време предполагахме, че това е знакът на Лигата на крадците.
— Е, и какво от това? — попита Престо.
— Може би не сме гледали от правилен ъгъл — предположи Дойл. — Може би съвсем не е това.
— Че какво друго може да бъде? — обади се Инес.
Дойл обърна рисунката странично и им посочи с пръст.
— А сега на какво ви прилича? Особено тези пунктирани линии?
— Всъщност точки и линии — каза Престо.
— Морзов код? — ахна Инес.
— Точно така — прошепна Дойл, остави листа на масата, разглади го с ръка и взе молива на Инес. — Може ли някой да го разчете?
Без никой да го забележи, Джек бе станал и се бе изправил зад гърба на Дойл. Сега гледаше листа.
— Буквата О и няколко числа — обади се той. — Тринайсет и единайсет на средния ред; тринайсет и осемнайсет отдолу.
— Тогава не може да бъде дата — заключи Дойл.
— Може да са географски координати: дължина и ширина — предположи Инес.
Джек поклати глава:
— Не, това би било в центъра на Атлантическия океан.
— А може да е указател към цитат от Библията — помогна им Стърн. — Глава и стих.
— Инес, в чекмеджето на шкафчето до леглото ми има хотелска Библия — каза Дойл и Инес се хвърли към вратата. — Само гледай да не събудиш майора.
— Как ще разберем от коя книга на Библията може да е? — попита Престо, когато Инес се върна.
— Ами някоя, която започва с буквата „О“ — не съвсем уверено предположи Дойл.
— Само две започват с „О“: Книга на пророк Осия и Откровението — каза Инес.
— Откровението… — замислено промълви Тази, която върви сама.
— Последната книга — поясни ненужно Стърн. — Видения на Йоан Богослов според християните.
— Откровение — натърти Джек. — За Апокалипсиса.
— Ето тук — прошепна Дойл, намирайки страницата. — Откровение на Йоана Богослова, 13:11… „И тогава видях друг Звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей.“ И още, 13:18… „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на Звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.“
12.
Първият контролен пункт беше на пет мили от центъра на града. Когато фургоните на „Предпоследната трупа“ се добраха до него, вече беше късен следобед, от всички страни ги обкръжаваше пустиня, а слънцето ги блъскаше с лъчите си като ковач с чук. Айлин беше благодарна за няколкото допълнителни манерки пода, които Джейкъб бе напълнил, преди да напуснат Каньона на черепа. Каназучи изпи две от тях, все така мълчалив, с пестеливи движения. Раната му оставаше чиста, без зачервявания; странният човек, изглежда, използваше цялата си съхранена енергия, за да се излекува с помощта на съзнанието си и какъвто и да бе този метод, дявол да го вземе, той работеше: мъртвешката му бледност бе изчезнала, дишането му бе равно и дълбоко.