По бузите на Корнилиъс се стичаха сълзи, той беше спрял, прекалено развълнуван, за да може да погледне преподобния или да реагира на думите му по някакъв начин, така че само се поклони и сведе глава. Преподобният Дей го гледаше как плаче и състрадателно го потупа по масивните плещи. „Колкото пъти изпея тази дивотия, толкова пъти я поглъщат като изгладнели хрътки.“
— Хайде, хайде, братко — обади се преподобният Дей и го погали под брадичката. — Твоите сълзи са като райски дъжд, те даряват живот на тази изсъхнала прашна земя и там, където е било пустиня, разцъфват цветя.
Корнилиъс го погледна и на устните му се появи неуверена срамежлива усмивка.
„Време е за причастието“ — реши преподобният Дей.
Той прехвана погледа на Корнилиъс, включи Силата, заби в него няколко добре премерени удара и проследи как тя прониква до дъното на душата му и започва да работи, променяйки мислите му по начин, удобен за преподобния.
Тъмна тръпка премина по неговите нервни окончания — той обичаше да дава причастие, наслаждаваше се на това усещане да прониква дълбоко в тях, опиваше се от интимността на този контакт, милваше голотата, която те така охотно му показваха. Тези моменти на душевно изнасилване, извършвано през собствените им очи, бяха всичко, заради което живееше.
Щом видя погледа на Корнилиъс да се замъглява, преподобният отдръпна пипалата на Силата, сгъна ги като походно легло и щракна с пръсти в лицето на мъжа пред себе си. Корнилиъс примигна и връзката между двамата се прекъсна. Очите на Монкрийф се въртяха разцентровано.
След дълги години на проби и грешки преподобният се бе научил да регулира въздействието на Силата, да прониква в душите на хората с хирургическа прецизност, да я дозира точно, така че те ставаха послушни като парцалени кукли с дни наред и пияната усмивка изглеждаше като залепена на черепите им. Малка доза означаваше постепенно връщане към нормалното им състояние, по-голяма — и те така се размекваха, че започваха да им текат лигите. Жертвите на грешната дозировка свършваха дните си в плитки гробове извън стените на Града.
Но конкретно в случая с Корнилиъс мярката бе много деликатна: волята на този мъж бе много силна, така че той се нуждаеше от по-силна доза, за да бъде държан в подчинение; но пък преподобният не искаше да прегаря нервната му система. Този човек му бе необходим. За съвсем кратко време Корнилиъс бе успял да превърне група недисциплинирани зелени новаци в армия — никой в града не можеше да се сравнява с качествата му на лидер и уменията му на тактик, макар да беше държан в постоянно състояние на лигава признателност.
„Но колко усилия бяха необходими за всичко това… Господи, уморен съм.“
Корнилиъс отвори очи. Хубаво, човекът се бе върнал обратно в тялото си. А сега малко причастие, за да бъде изведен от мъглата.
— Наведи се и чуй думите на мъдростта — прошепна преподобният.
Корнилиъс с готовност се наведе.
— Отвори сърцето си за моите знания; днес те научих да познаеш думите на истината. Чуй ме, синко, и бъди мъдър, защото благодарение на мъдростта един дом може да бъде построен и само благодарение на разбирането той ще просъществува.
Фокусирал погледа си, Корнилиъс бавно кимна: предаността му бе абсолютна, макар да не разбираше абсолютно нищо от това, което чуваше.
„Така, тъпако — прецени преподобният, който внимателно наблюдаваше реакциите му, — разбра за какво става дума, нали?“
— Е — тръгна напред преподобният Дей, отново делово настроен, — какви добри новини ни носиш днес, братко?
Корнилиъс залитна за миг, възстанови равновесието си и бавно тръгна след него като послушно псе.
— Актьорската трупа мина през източната порта точно по разписание — каза той и размаха в потвърждение на думите си телеграмата.
— Кога?
— Преди около час; всеки момент ги очакваме да пристигнат в града.
— Не е ли това чудесно? — възкликна искрено въодушевен Дей. — Значи можем да очакваме малко културни развлечения. Знаеш ли колко отдавна не съм бил на театър?
Корнилиъс се намръщи.
— Не.
„Безнадежден случай. Добре, няма значение.“
— Приветствай ги с добре дошли от мое име и ги покани на вечеря при мен като почетни гости.
— Разбира се, преподобни — отговори Корнилиъс и извади друга телеграма. — Има още добри новини: нашите нови пушки също току-що са преминали през портата.