— Ако някой попита, кажи му, че това е страничен ефект от заболяването ти.
Тя плесна с юздите, подканяйки мулетата да настигнат другите фургони. След малко чу Джейкъб безгрижно да си подсвирква отзад.
Каква забележителна промяна настъпи в Джейкъб, след като Каназучи се погрижи за него! Това я удивляваше. Но те и двамата бяха свещеници, а също имаха онзи общ сън, следователно не бе изключено между тях да има повече общо, отколкото можеше да си представи.
— Май имаме компания — обади се Джейкъб, загледан през задния капак към облака прах, носещ се към тях — беше друг керван от фургони.
След малко, напълно убедителен в стария си облик, макар и без брада, Джейкъб седна пак при Айлин, взе юздите и се наслади на първия си поглед върху Новия град. Самият град се простираше на около половин миля пред тях: две редици дъсчени къщи очертаваха главната улица, която свършваше пред строителната площадка на кулата. Само няколко бяха сградите в самия център на града, които имаха и втори етаж, а от тези паянтови постройки започваше лишена от всякакъв ред плетеница от бараки и колиби, която се простираше докъдето им стига погледът. Единствената по-голяма сграда бе някакъв склад, който издигаше куполообразния си покрив на юг над заобикалящите го къщурки.
— Боже господи — прошепна Джейкъб, — тези хора май настина са много заети.
Право пред тях се виждаше караулка. От двете й страни започваше висока ограда от бодлива тел, която заобикаляше поселището, като оставяше ивица пустиня от стотина метра до очертанията на града. Въоръжена охрана, облечена във все същите бели дрехи, излезе от помещението на караулката, още докато фургоните приближаваха.
— Джейкъб, не бих искала да досаждам… — Тя прехапа долната си устна.
— Да, скъпа.
— Помисли ли по най-първия ми въпрос?
— Да, разбира се; предлагам много да се усмихваме и да правим точно каквото очакват от нас, като трупаме междувременно впечатления за града и неговите управници. Предвидено е да изнасяте представления тук цяла седмица, нали така беше? Значи разполагаме с известно време, а като гости може да се окаже, че задачата ни ще бъде по-лесна, отколкото бихме могли да очакваме. Особено за жена с такова непринудено очарование като тебе.
— Благодаря. — Това поне не звучеше отчайващо.
— След това, крайно внимателно, ще се опитаме да разберем къде съхраняват книгите.
— И тогава?…
Джейкъб се обърна към нея и се усмихна.
— Мила, наистина те моля за малко снизходителност. Разбери, че ми се налага да импровизирам.
— Извинявай — машинално отговори тя, драсна клечка и запали цигара. — Това е професионална деформация: трябва да знам всичките си реплики, за да изляза спокойна на сцената.
— Напълно обяснимо.
— Ами той? — И тя кимна към камънаците, където се бе скрил Каназучи. — Какво ще кажеш за него?
— Предполагам, че нашият тайнствен приятел ще се придържа към същата стратегия. Знаем, че остави оръжието си във фургона, следователно в определен момент ще се върне да си го вземе.
— Надявам се не предлагаш да седим цялата нощ във фургона и да го чакаме да се появи?
— Ако прецени, че по някаква причина сме му необходими, той ми изглежда напълно способен да ни намери, където и да сме.
Айлин пое дълбоко дима от цигарата и бавно го изпусна. Караулката беше на не повече от петдесетина метра и охраната се разгръщаше, за да посрещне първия фургон — този на Бендиго.
— Може да намерим и смъртта си тук — замислено каза тя.
— И на мен ми мина тази мисъл.
— Изглежда малко нелепо при тези обстоятелства. Сякаш играем някаква роля.
— Човек може да умре нощем в леглото си, може да бъде прегазен от кон, а може и да свърши — боже опази! — ударен от светкавица, паднала от ясно небе — спокойно каза той. — Това не означава, че трябва да се откажем да живеем.
Тя го погледна, угаси цигарата си, прегърна го и сложи глава на рамото му. Той нежно погали косата й. Беше й приятно да го държи в прегръдките си и й се искаше да се разплаче, но се пребори със сълзите, защото не желаеше да се показва слаба.
— Моля те, не прави нещо, за да умреш ей така! — каза тя. — Едва се познаваме, но вече си ми много скъп, старче.
— Ще се опитам да те послушам — каза той с усмивка. — Но само защото настояваш.