— Да-а, разбира се, всичко е съвсем просто, мистър… — Бендиго изчака да разбере какво е името на човека, с когото разговаряше, но едрият мъж само го гледаше и се усмихваше. — Хм… уважаеми господине. Ето онзи мъж там — каза Раймър, обърна се и посочи Джейкъб, — се присъедини към нас във Финикс, защото се разболя и нямаше кой да се погрижи за него, а аз сигурно съм забравил да го включа в списъка.
— Тогава би трябвало да има един в повече, а не в по-малко — обърна му внимание гигантът. — Нали така?
Усмивката на Бендиго замръзна. Той безпомощно замълча, явно изчерпан на свежи идеи. Айлин бързо излезе напред и се приближи до тях.
— Мисля, че аз ще мога да обясни — започна тя съвсем спокойно. — Когато тръгнахме от Уикънбърг, с нас имаше още един джентълмен — лекар, който пътува с нас известно време, тъй като желаеше да се увери, че нашият приятел ще се оправи.
— Е, и къде е той? — попита високият мъж.
— Вчера си замина обратно: беше тръгнал с коня си, който ни следваше завързан за нашия фургон — ние бяхме последни, нали разбирате, доста изоставахме от основната група — опасявам се, че карането на мулета бе съвсем ново изживяване за мен — така че мистър Раймър явно е пропуснал да забележи връщането на доктора.
— Да, да, видяхте ли — намеси се Бендиго с чело, плувнало в пот. — Ето липсващия човек.
Големият мъж усмихнато премести няколко пъти погледа си между двамата, но не реагира по никакъв начин. Айлин забеляза револверите, пристегнати на колана му, и дръжката на рязаната ловджийска пушка, подаваща се от дълбокия му вътрешен джоб.
— Значи този човек — уточни той, посочвайки към Джейкъб, — не е от вашите?
— Не, не, изобщо не е — побърза да се обади Раймър.
— Той е наш приятел — заяви Айлин.
— Как се казва?
— Джейкъб Стърн — отговори Айлин.
Гигантът направи знак на жената, която записа името в бележника си. После обърна нова страница.
— Сега искам имената и на останалите ви хора — информира го грамадата.
— Разбира се, аз…
— А какво е вашето име? — не се сдържа Айлин.
— А вашето?
— Попитах ви първа — настоя тя.
Бендиго се обърна към нея и се опита да я смрази с поглед. Айлин по-скоро очакваше, че ще я ритне в пищяла.
— Брат Корнилиъс, мадам — предаде се грамадният мъж със заплашителна усмивка.
— Айлин Темпъл — каза тя и протегна ръка. Големият мъж свали поглед към ръката й, разгледа я изненадано, явно изваден от равновесие, после леко я стисна. — Градът ви е чудесен, братко Корнилиъс.
— Знаем — отговори Корнилиъс.
— Ще бъдеш ли така добра да престанеш? — изсъска й Бендиго под изкуствената си усмивка.
— Ще отседнете в хотела, малко по-надолу по улицата — обясни Корнилиъс. — Ще ви съпроводим дотам, след като преди това оставим багажа ви в театъра.
— Чудесно, това напълно ни устройва. Уверен съм, че условията в него са великолепни — не сдържа възторга си Бендиго.
— Вие ще кажете — охлади ентусиазма му Корнилиъс. — Защото вие ще сте първите му посетители.
Той направи рязък жест и жената зад него подаде на Бендиго двайсетина листчета.
— Тук са изложени правилата в Новия град — каза Корнилиъс. — Раздайте ги на всекиго. Кажете на хората си да се подчиняват. Ние държим на нашите правила.
— Но, разбира се, братко Корнилиъс — успокои го Бендиго.
— Преподобният Дей ви кани на вечеря — съобщи им Корнилиъс и хвърли поглед на Джейкъб. — Всички без изключение. — Той остро погледна Айлин и тя извърна поглед.
— Но това е просто възхитително — зарадва се Бендиго. — Моля ви, съобщете на преподобния, че за нас е чест да приемем поканата му. В колко часа ще…
— Осем.
— И къде ще…
— Ще ви вземем — прекъсна го за втори път Корнилиъс. — Желая ви прекрасен ден.
Той се върна при тълпата, проби си път през нея и се скри от погледите им. Замаян от облекчение, че най-сетне се е отървал от потискащото му присъствие, Раймър раздаде листчетата на хората си. Щастливи доброволци дойдоха да помогнат на работниците в разтоварването на багажа.
Айлин осъзна, че за пръв път вижда толкова много хора, от толкова различни раси, да живеят в толкова пълна хармония.