Джейкъб кимна. Болката в главата му бавно се засилваше. Той притисна с длани слепоочията си и за пореден път фокусира погледа си върху прашинките, въртящи се в резултат на жестикулациите на мъжа пред него.
— Отсъствието на Бог означава тъмнина. Тъмнината се счита за Зло. Преди на света да се появи светлина, преди да се появи доброто — защото Бог е добър — е имало само тъмнина. Знаем, че Бог е дал на човека свобода на волята, защото е искал да живеем свободни на тази земя. Но за да бъдем истински свободни, ние трябва да се опълчим срещу това, което по традиция се смята за воля на Бога, нали разбираш? Защото така ние ставаме по богоподобни. Това е било първоначалното му намерение при създаването ни. А за да може човек да живее по предначертания от Бог начин, Злото е трябвало да съществува в сърцето на човека от самото начало, защото без Зло, без възможността за избор между двата пътя, за каква свобода на волята можем да говорим?… Следователно… Злото е било дар от Бога на човека. Следваш ли мисълта ми дотук, рави?
Без сам да знае как, Джейкъб намери отнякъде сили да поклати глава. Към оглушителното блъскане в гърдите му се прибави стържене в ушите му, което заглушаваше всичко, с изключение на гласа на преподобния.
— Злото има цел, да — отговори Джейкъб, — и тя е в това човек да се бори с неговата извратеност. И така да възстанови духовната си цялост.
— Да, това безспорно е един от пътищата, които бихме могли да изберем, съгласен съм. Но съвсем ясно е, че има и друг път към божествеността и той е чрез търсене на силата, която наричаме Зло — продължи възбудено преподобният. — Признавам, че този път не е за всеки човек. Той е за малкото, паднали в тъмнината, покварени от нея и намерили силата да се изправят…
— Това не е път за човеците — възрази Джейкъб. Гласът му сякаш звучеше отдалече, съвсем тъничък.
— Да, точно това казвам и аз — широко се усмихна преподобният и кръвта започна да се стича между зъбите му. — Този не така добре утъпкан път е пътят на ревностното подражание на Бог, а не на сляпото подчинение пред Него. Това е път, по който ставаш богоподобен, като търсиш Силата и се издигаш над понятия като Добро и Зло. Това е път на приближаване до Бога, повече отколкото някой някога се е осмелявал, като се опълчваш и бориш срещу Неговата власт.
— Не можеш да победиш Бога — каза Джейкъб. Усещаше невероятна тежест да мачка крайниците му и да го натиска в основата на тила.
— О, така ли мислиш? Тогава нека те попитам следното: причината за появата на великите свещени книги е да бъде следван пътят на Доброто, пътят на Бога, пътят, който повечето човешки същества сляпо следват — това се смята за общоизвестно, нали така? Те са ни дадени като Слово Божие — своеобразни ръководства как да живеем, духовни справочници, уточняващи Божиите закони, стигнали до човека чрез посредничеството на пророците на световните религии.
— Да, да…
— В такъв случай можем да кажем, че Бог е в тези книги, не е ли така? Бог ни се явява чрез думите си и чрез законите си, които ни поставят ограничения и на практика определят какви да сме. Това е начинът, по който Бог оказва някакво въздействие върху физическия ни свят.
— Съгласен съм.
Преподобният Дей се наведе още повече и почти допря лицето си до лицето на Джейкъб.
— Рави… а може би съдбата на човека не е в това да се подчинява на волята на Бога, а да се освободи от Него? Защо трябва да продължаваме да приемаме безкритично, че планът, начертан от Бог в тези книги, е правилен?
— Това не ни е дадено да знаем…
— Но Той ни е дал свобода на волята! Може би Неговото истинско намерение е да освободим света от влиянието Му и така един ден сами да станем богове? Ами ако подобен акт на освобождаване се окаже истинското предназначение на Месията, за когото се говори в книгите?
— Не разбирам — каза Джейкъб. С последни сили се крепеше на границата на съзнанието. Зрителното му поле беше започнало да се стеснява от нахлуваща тъмнина, от очите му капеха сълзи.
— Това ще ти прозвучи като богохулство: представи си, че нашето божество по космическите стандарти е глупаво, недоразвито хлапе, преследвано от съмнения, объркано и несигурно какви точно са намеренията му — такова като всеки земен човек. Представи си подобно създание, което нито може, нито има желание повече да ни управлява, превърнало се в родител, изпуснал контрол над децата си, понеже ние надрастваме нуждата от неговата защита…