— Близо шейсет — отговори Фредерик.
— Събери ги в църквата за Светото дело. После ела в параклиса и ми донеси онази книга в секундата, когато гостите ни пристигнат. Разполагаш с един час до началото.
— Ами пожарът? — попита Фредерик, кимвайки към пламтящата завеса.
— Нека гори. Нека всичко гори!
Фредерик направи знак на Данте да го последва и тръгна да излиза, но преподобният хвана Данте за ръката и каза:
— Не. Той ще остане с мен.
Данте видя мускулите по челюстта на Фредерик да играят — той явно беше бесен. После чукна пети, отсечено кимна и излезе от ложата. Преподобният Дей подаде ръка на Данте, който се захили и я прие, после двамата също излязоха и минаха през салона на мецанина. Димът около тях се сгъстяваше и температурата се покачваше, но те не ускориха ход.
— Как се чувстваш, Скръгс?
— Добре, сър. Наистина се чувствам много добре.
— Чудесно, момчето ми. Чудесно — одобри преподобният и го притисна до себе си, докато слизаха надолу по стълбището. — Нощта ще бъде прекрасна.
16.
Когато Франк спомена за откраднатите карабини, Каназучи му разказа за картечниците и на двамата им хрумна мисълта, че складът е удобна начална точка. Беше се появил вятър, който вдигаше прах във въздуха и го правеше някак по-гъст. Камбаните на църквата взе още биеха и докато двамата предпазливо се прокрадваха назад, на няколко пъти се разминаха с малки патрули на белоблузите, устремили се към центъра на града с факли и оръжия.
Някъде натам небето се озари от алено сияние и те разбраха, че е избухнал пожар.
— Май е театърът — каза Франк, наблюдавайки изсипващите се на улицата белоблузи. — Айлин е там.
— Ще избяга.
— И къде ще отиде? Огънят ще се прехвърли на бараките и скоро ще пламне целият град. — Джейкъб го нямаше, Айлин щеше да избяга неизвестно къде, целият му план рухваше. Франк вдигна поглед и забеляза, че Каназучи го наблюдава. — Какво има?
— Мога ли да ти дам съвет?
— Мисля, че вече се познаваме достатъчно добре.
— Събитията се развиват в поток. Боята на картината се размива във водата.
— Ясно де. — Какво, по дяволите, беше това — лекция как да се съзерцава природата?
— Повече вода означава по-голяма сила. По-трудно е да се устои на нея.
— Като в поток.
— Като в порой. Помита всичко по пътя си. А сега… чуй ме: ние сме в потока.
Франк забеляза, че пред „Дома на надеждата“ се събира голяма група въоръжени хора — беше същата милиция, която снощи бе видял да тича из тъмнината на нощта. Можа дори да различи Корнилиъс Монкрийф, който обикаляше хората, размахваше карабината си и крещеше заповеди.
— Значи като си намокриш краката, най-добре е да скачаш вътре — това ли искаше да ми кажеш? — попита Франк.
— Когато нещата започнат, най-добре е да престанеш да се вълнуваш. Реката сама ще те понесе. Вярвай, че всичко ще завърши добре.
— Окей.
Над рамото на Каназучи Франк видя някакъв белоблуз да се прокрадва през уличката зад тях. Той небрежно се изправи, замахна с приклада на карабината си като с бейзболна бухалка и размаза мъжа върху стената. Той се свлече и повече не помръдна.
— Дявол да го вземе, май вече ми действа — прошепна на себе си Франк.
Вече беше безпредметно да чакат удобен момент, за да пресекат улицата: тя гъмжеше от хора. Всички отиваха към църквата в края на града, стотици запалени факли озаряваха тъмната й фасада. Милиционерската бригада маршируваше по улицата към тях и от нея се откъсваха патрули, които претърсваха всяка пряка.
Двамата разбраха, че търсят тях.
Те свалиха оръжията си, изчакаха поредния наплив белоблузи по главната улица и спокойно минаха през тълпата. Никой не се хвърли към тях — милицията все още беше на повече от четвърт миля, а очите на останалите хора бяха приковани в църквата.
Щом стигнаха до отсрещната уличка, едновременно побягнаха. Каназучи извади меча си и излезе напред. На следващата пряка видяха патрулът да завива на ъгъла пред тях. Каназучи мина през четиримата, мечът му проблесна в нощта и преди някой да успее да изстреля дори изстрел, частите на телата им се посипаха по земята. Франк доуби четвъртия с един куршум. Огледа се и видя една отсечена ръка все още да стиска факлата.
Пред тях беше складът и там нещо ставаше: всичко бе осветено и много хора вършеха разни неща. Дълга опашка белоблузи се тълпеше пред главния вход, вътре бяха черноблузите и подаваха на всеки човек, който минеше покрай тях, карабина и кутия с патрони. Каназучи отведе Франк до задния вход и двамата предпазливо влязоха в склада.