— Северозапад — каза Престо и посочи наляво. После изгаси светлината.
Джек залепи ново квадратче на стената и четиримата крайно предпазливо се отправиха по левия проход. Червеното зрително поле на очилата разкриваше пред Джек само грубите очертания на стените. Основното предназначение на апарата беше да открива предмети, които излъчват топлина. Но такива наоколо нямаше.
Тази, която върви сама улови в насрещното въздушно течение някаква миризма: хлороформ, формалдехид. И настръхна.
Възможно ли бе това? Тя безшумно извади ножа от колана си.
Дойл, Инес и Айлин слязоха безкрайно предпазливо по стълбите в подземието и изчакаха очите им да свикнат с тъмнината. Инес забеляза светещо зелено квадратче на стената отсреща. Искаше да тръгнат натам, но подчинявайки се на инстинкта си, Дойл се възпротиви.
— Още не — каза той без обяснения.
После ги отведе назад при стълбището. Спряха на входа, подпряха карабините си на стоманените капаци и ги насочиха към църквата.
— Не бих искала въпросът ми да прозвучи критично, но какво чакаме? — прошепна нетърпеливо Айлин.
— Не съм съвсем сигурен — призна Дойл.
— Липсвах ли ти, Артър? — попита след малко тя.
— Никак — отговори й той. — Отчаяно!
— Хубаво — каза тя. — Съжалявам.
В църквата всичко бе притихнало. Поглеждайки през бинокъла, Дойл видя грамаден мъж в дълго сиво палто да крачи пред редицата облечени в черно мъже, заели позиция пред вратата. Мъжът спря, за да погледне часовника си, после даде сигнал. Гредите, залоствали вратата до момента, бяха свалени и една от групите насочи нещо, което подозрително приличаше на картечница, към вътрешността на катедралата.
— Боже господи — прошепна Дойл.
На стената се появи ново квадратче. Движеха се по компас, но Тази, която върви сама би могла да ги води сама, ориентирайки се само по миризмата във въздуха. Джек спря — кракът му беше докоснал някакъв предмет с неправилна форма.
— Светни — прошепна той.
Престо насочи фенерчето надолу и щракна ключа. Джек натисна крака си върху леко издигната мраморна плоча. В пода пред тях зейна отвор метър на метър. На дъното блестяха остри шипове.
— Ще скачаме или ще се връщаме? — попита Джек.
— Правилният път е напред — каза Тази, която върви сама и посочи с ръка.
— Тогава ще скачаме.
Престо разтвори до максимум отвора на фенерчето, за да освети коридора оттатък дупката. Лайънъл, който продължаваше да носи книгата, скочи пръв, а Престо последен. Когато успешно преминаха от другата страна и Джек отново свери с компаса посоката, в която се движеха, светлината на фенерчето вече беше започнала да отслабва.
— Батериите се изтощиха — поясни Престо и го изключи.
Сега пристъпваха напред, внимателно опипвайки с крак всяка следваща стъпка. Не след дълго излязоха при ново разклонение и отново трябваше да избират измежду три тунела, всички от които водеха горе-долу в една и съща посока. Джек разглеждаше проходите през очилата. На Престо му се стори, че различава слаба светлина във всеки от тунелите.
— Близко сме — каза Тази, която върви сама.
Джек сложи на стената ново квадратче и даде останалите на Престо и Тази, която върви сама.
— Всеки от нас ще тръгне по различен тунел и ще измине малко разстояние напред. Лайънъл идва с мен. Ако някой види, че светлината се засилва, веднага да извика. Ще се срещнем обратно тук. И се връщаме.
И Джек залепи второ квадратче до първото.
Разделиха се и предпазливо тръгнаха по тунелите си. Престо разшири отвора на фенерчето и сложи пръст върху ключа. В другата си ръка държеше револвера. Тази, която върви сама прихвана по-здраво ножа и закрачи, опипвайки с ръка стената. Лайънъл се хвана за колана на Джек, но в един момент Джек спря — беше чул някакви слаби гласове.
— Джейкъб? — извика Джек.
— Татко! — изкрещя Лайънъл.
Джек видя някаква гореща линия да преминава в зрителното поле на очилата през плетеницата от коридори и осъзна каква грешка е допуснал.
Преподобният Дей изви шия към гласовете в тунела.
Не, бяха прекалено близо — това не беше възможно, нали момчето трябваше да ги спре!
Той извади часовника си: оставаха две минути до момента, в който Корнилиъс щеше да даде сигнала за началото на Светото дело. Чу смях и завъртя вдървената си шия, за да погледне към Джейкъб. Евреинът се усмихваше.