— Очакваш ли някого? — попита Джейкъб.
От дълбочината на бездънната дупка се разнесе тътен.
— Всъщност… очаквам — призна преподобният и се усмихна в отговор.
„Хайде, пак същата история“ — помисли си Франк.
Той вървеше напред, а Каназучи го следваше, насочил пушка към гърба му.
Дявол да го вземе, дано черната пижама на Чука да прилича достатъчно на униформата на онези, за да ги доближат достатъчно. Иначе… иначе нищо нямаше да стане.
Вървяха към картечницата „Гатлинг“. Един от черноблузите ги забеляза и се загледа в тях. Новината бързо премина по редицата, стигна до разчета на картечницата… и в този момент се появи Корнилиъс Монкрийф, който завиваше след инспекция на другите входове.
— Две минути! — обяви той.
Двама от войниците изтеглиха дебелата залостваща греда, отвориха вратата и разчетът насочи картечницата към вътрешността на църквата.
Корнилиъс видя двамата приближаващи се мъже, отправи се към тях и пътем извади револвера си. Франк прецени, че срещата им ще стане точно пред картечницата — предпазителят й бе вече свален и лентата бе сложена.
Отлично.
— Кои сте вие, по дяволите? — заплашително се осведоми Корнилиъс.
Бяха само на метър един от друг.
— Здрасти, Корнилиъс — каза Франк. — Не ме ли помниш?
Корнилиъс го изгледа, веждите му се заизвиваха като гъсеници, зениците му се свиха… вдигна револвера си.
— Тъпо копеле! — каза Франк, светкавично изтегли колта си и стреля шест пъти — в идеална окръжност около сърцето му.
Каназучи изпразни карабината в хората около картечницата, убивайки на място и тримата, и преди другите от охраната да се окопитят, измъкна Косата от ножницата и се понесе надясно като вихрушка.
Франк скочи към картечницата и я завъртя наляво. За миг хвърли поглед през разтворените врати към морето от бели блузи — хората бяха налягали по пода на катедралата, през някакъв кръгъл прозорец проникваше сноп оцветена в червено лунна светлина. Ръката му напипа ръчката, той я завъртя и картечницата избълва струя куршуми… които се забиха в пръстта отляво на черноблузите. Проклетото нещо не беше простреляно, шибаната армия не знаеше как да поддържа шибаното си въоръжение. Хората по редицата отвърнаха на огъня. Постепенно Франк намери правилния баланс и без да спира стрелбата, се пребори с тежкото оръжие, извъртайки го надясно. Сега куршумите вече попадаха директно по фланга на черноблузите, сдъвкваха го и сеейки смърт, отхвърляха хората назад и настрани. Неколцина побягнаха.
В този миг един куршум проби ботуша на Франк и се заби в глезена му. Той залитна, но продължи да върти ръчката. Нов куршум одраска ухото му. Трети прониза бедрото му.
„Добре че не улучи костта“ — помисли си с облекчение Франк, изкрещя от болка и упорито продължи да върти ръчката.
Зад него Каназучи прегазваше десния фланг. Косата не спираше да жъне. Отначало черноблузите бяха затруднени да го отличат от своите, но кръвожадността на атаката му скоро отклони вниманието им от човека, завладял картечницата. Единствените две неща, които разбраха в краткия миг, преди да се стовари върху тях, бяха, че този човек носи меч и че се движи като вятъра. Започна дива престрелка, в която куршумите поразяваха свои, а други станаха жертва на изстрелите от отсрещния фланг, където стреляха по картечаря. Всички до един бяха дисциплинирани войници, но виковете им издаваха, че никога преди не бяха ставали обект на атака с такава жестокост. Куршумите им свистяха покрай мъжа, но нито един от тях не го улучваше. Наоколо хвърчаха отсечени крайници, търкаляха се глави, разпаряха се тела… а мечът продължаваше да се мята, сякаш бе жив.
Десет души умряха, преди другите да захвърлят оръжие и да побегнат, но мъжът с окървавения меч се понесе след бегълците. Когато падна и последният, Каназучи без никакво колебание зави покрай десния ъгъл на църквата и се хвърли срещу картечното гнездо при страничния вход.
Франк забърса последния облечен в черно мъж с откос, разкъсал купчината пръст, зад която онзи бе опитал да се скрие, доизстреля патроните на лентата и пусна дръжката. Наведе се и посегна към сандъка с амунициите за нова лента. Ръката му докосна цевта и се опари.
Внезапно на мястото, където само допреди миг се бе намирала главата му, мина картечен откос. Франк погледна към катедралата и видя пламъчета на изстрели откъм отсрещната врата. Мамка им… другата картечница стреляше към него през цялата църква. Белоблузите вътре крещяха. Избиваха ги, без да могат да сторят нищо.