Един куршум го парна по лявото рамо и Франк падна на земята. Повечето от изстрелите отиваха високо. Реши, че не си струва да им облекчава задачата, затова се сниши, издърпа спасилата живота му лента от сандъка и я напъха в картечницата. После завъртя дръжката и откосът разби прозореца над вратата. Посипа се дъжд от червени стъкла.
Започна стрелба. Съдейки по звука, Дойл реши, че идва от задната страна на катедралата — беше тракане на картечница. Откъм фасадата се чуваха изстрели, но останалите черноблузи се целеха и стреляха във вътрешността на църквата. Отчаяните писъци на хората вътре стигаха до тях въпреки пукотевицата.
Инес имаше проблеми с ранената си ръка и болезнено изсумтяваше при всеки изстрел, но тримата заедно, благодарение на възможността за точно прицелване, ликвидираха картечния разчет преди да успее да започне стрелба, а когато двама от охраната скочиха да заемат местата на простреляните си другари, свалиха и тях, след което започнаха обстрел на войниците с пушки.
Никой не каза нито дума. Всички се бяха съсредоточили върху кървавото си дело. Дойл презареди и погледна към Айлин… да, тя определено не беше забравила да стреля.
Първите изстрели отекнаха някак металически през решетката над главата на Джейкъб. Преподобният Дей мина по периферията на кръга с часовник в ръка. Беше като трескав.
— Не, не! Къде са камбаните? Къде са камбаните?
Стрелбата постепенно ставаше все по-ожесточена, а благодарение на някаква игра на акустиката криптата я усилваше до оглушително ниво. Джейкъб не смееше нито да помръдне, нито да проговори. Страх го бе да не отклони вниманието на преподобния, защото му се бе сторило, че чува гласа на сина си да вика името му откъм тъмнината на лабиринта.
В същия миг чу звук, напомнящ шуртене на вода, и вдигна глава. През решетката течеше тънка струйка кръв и капеше край него.
Хванал оръжията си с двете си ръце, Каназучи атакува картечното гнездо пред страничния вход на църквата. Тук имаше само трима души, насочили цялото си внимание върху смъртоносния огън на „Гатлинг“-а в църквата. Така и не го чуха да пристига.
Каназучи отсече главата на стрелеца, порази с обратен замах подавача на лентата и заби Косата в гърлото на последния. След това хвана картечницата, вдигна дулото, прицели се и въртя дръжката, докато не свърши лентата, изпращайки опустошителен откос към картечарите отсреща.
След това погледна мокрите петна по ръкавите и крачолите си — бяха го улучили три пъти. Нямаше засегнати жизненоважни органи, но бързо губеше кръв.
Всички картечници бяха замлъкнали. Чуваха се само единични изстрели предимно откъм фасадата.
Каназучи изтича до вратата и погледна вътре. Хората бяха налягали на пода и от всички посоки се разнасяха стенания. Бяха поне хиляда. Не можеше да каже колко бяха убити, не знаеше колко дълго беше стреляно, но виждаше много кръв. През счупения прозорец проникваше лунна светлина и хвърляше в центъра на залата бял кръг. Той напрегна слух да чуе децата. Бяха някъде отдясно.
Спусна се по стълбите. Сега, когато стрелбата беше секнала, белоблузите се щураха във всички посоки и лазеха един през друг. Чуваха се хлипове и писъци. Каназучи видя много захвърлени оръжия — изглежда, и милицията беше изпратена на заколение както останалите.
Гласовете на децата го насочиха още по-надясно. След малко ги намери скрити зад редица колони в някаква ниша — нещо като параклис. Куршумите не бяха стигнали дотук — стоте деца бяха живи.
Каназучи мина през групата и с тихи окуражителни думи събра децата около себе си. Помогна на по-изплашените да се изправят и остана край тях. После ги поведе обратно към стълбите, по които бе слязъл. Децата безропотно го следваха; някои хълцаха, други се препъваха и всички крачеха през телата на убитите. Възрастните оцелели, покрай които минаха, не им обърнаха никакво внимание, а продължаваха да седят тъпо вперили погледи в пода.
Тази, която върви сама спря като чу другите да викат Джейкъб. В същия миг над главите им започна стрелба. Беше стигнала поредното разклонение, само двайсет стъпки по-нататък от мястото, където се бяха разделили, и осъзна, че тази част на лабиринта е прорязана от проходи в най-различни посоки. Още десет крачки и щеше безвъзвратно да се загуби. Затова тръгна обратно към мястото на срещата и понеже беше замислена за други неща, усети миризмата на едноокия и долови атаката му с миг закъснение.