Беше си у дома.
4.
Заобикаляше ги мъртво море. Черни, мазно поклащащи се води, неестествено притихнали… чувство на фалшив покой, зад което определено се таеше обещание за насилие. Размити злокобни фигури се стрелкаха под повърхността. Северният хоризонт бе притъмнял под надвисналите тъмни завеси на задаващия се шквал. От запад се процеждаше немощна жълтеникава светлина и сякаш попиваше в лепкавата пяна. Зад тях изгряваше пълна луна като контрапункт на залязващото слънце.
Дойл стоеше при релинга в задната част на щирборда. Опитваше се грубо да изчисли положението им в морето: според него наближаваха трийсетия меридиан и се намираха на четиридесет градуса северна ширина. Най-близката суша бяха Азорските острови на юг, но от тях ги разделяха към хиляда мили. Изпод палубата се разнасяше протяжният вой на корабните винтове. Двигателите се задъхваха. Всеки момент щеше да се появи Инес. Тук, в далечния край на кораба, никой не би могъл да ги подслуша.
Дойл свали поглед върху скицата, която бе направил на драскулката от стената в каютата на Селиг, и напрегна целия си умствен потенциал в опит да разбере нейния смисъл. Беше работил върху проблема и бе стигнал агонизиращо близо до разрешаването на мистерията, но последното парче на мозайката все още му се изплъзваше. А и отец Дивайн продължаваше да се крие някъде. Не му се искаше да занимава капитан Хофнер със заключенията, до които бе стигнал, но, от друга страна, не можеше да игнорира опасността: не предприемеше ли нещо, Лайънъл Стърн едва ли щеше да доживее до сутринта.
В този момент се появи Инес.
— В допълнение на това, което са занесли в каютата си, Рупърт Селиг и Стърн са се качили с четири парчета багаж — съобщи Инес и извади списъка. — Пътен сандък, два куфара и един малък сандък. Лично ги видях в трюма — очевидно недокоснати от никого. — Дойл въпросително повдигна вежда. — Дадох петара на един приятел от машинното отделение.
— Добра работа.
— По-малкият сандък е запечатан от митницата със здрава лента. Има размерите на голяма кутия за шапки. Подходящо ли е това за „Книгата на Зохар“ според теб? — И след като Дойл не му отговори, той попита: — И къде е Стърн сега?
— В каютата на капитана, където за момента е в безопасност. Нямаш представа колко хартия трябва да се изпише в случай на смърт на пасажер в морето.
— Досега не бях имал случай да се запитам какво правят с тялото.
— Има хладилни камери. Това е просто задължителна необходимост за всеки лайнер, извършващ увеселителни пътувания с възрастни хора на борда: дебели, със склонност към апоплексия, склеротични…
Инес неволно потръпна.
— Надявам се тези камери да не са прекалено близо до кухнята.
— Те са в самостоятелен отсек. Близко до трюма, където видяхме да товарят онези ковчези.
— Гадна работа.
— Добре, чуй ме сега: корабният лекар настоява да се впише, че смъртта на Селиг е естествена — каза Дойл.
— Не мога да повярвам.
— На пръв поглед не мога да не се съглася със съществуването на известни основания да се приеме, че Селиг е умрял в резултат на остра сърдечна недостатъчност, но съм убеден, че убийците му биха искали да повярваме в това. На борда липсват условия за извършването на аутопсия, но дори тя да бе възможна, не съм сигурен дали резултатите от нея щяха да влязат в противоречие в предположението за смърт по естествени причини. Накрая, последното нещо, което капитанът би искал на борда на луксозния си лайнер, е пасажерите му да обсъждат убийство.
— Но нали ние вярваме, че става дума за такова?
— Да изплашиш някого до смърт? Да изпратиш в кръвоносната му система свръхколичества адреналин и буквално да пръснеш сърцето му на парчета? Да, аз бих нарекъл това убийство!
— Но какво ли се е случило?
Дойл само поклати глава.
— Дали не е зърнал корабния дух да се разхожда из тъмнината на трюма? — предположи Инес.
— Мили боже! — Дойл го изгледа с широко разтворени очи, сякаш някой го бе ударил с чук.
— Добре ли си, Артър?
— Разбира се… точно това е. Отлично, Инес.
— Какво съм направил?
— Ти реши случая, момчето ми — каза Дойл и с бърза крачка се отправи към най-близкия люк.
— Така ли?
— Извикай онзи твой познат, инженера. Кажи му да вземе със себе си огнеборска брадвичка, чук и лост. Мисля, че е крайно време да си поприказваме с мистър Стърн и капитан Хофнер.