Инженерът светна с лъча на фенера напосоки в тъмнината, царяща в товарното отделение, и го спря върху запечатан правоъгълен обкован сандък.
— Ваш ли е, мистър Стърн? — попита Дойл.
— Да.
— Убеден съм, че това е крайно интересно, мистър Конан Дойл — подметна капитан Хофнер с шеговита вежливост, — но се опасявам, че не разбирам смисъла на това упражнение…
Дойл вдигна брадвата и с един удар разби на трески капака на сандъка. Стърн ахна. Дойл се пресегна вътре, разбърка треските и извади наяве съдържанието: голям квадратен топ бели листа.
— Явно е съобразено теглото да съвпадне с това на вашата „Книга на Зохар“ — обърна се Дойл към Стърн, преценявайки теглото на топа.
— Не знаех… кълна се — заекна Стърн. — Искам да кажа, че лично видях в Лондон да опаковат книгата.
— Но, изглежда, вашият покоен партньор мистър Селиг е имал свои, по-различни планове, които, мисля, обясняват неговото нежелание да напуска каютата.
— Какво означава всичко това? — осведоми се капитан Хофнер.
— Моля ви за още минутка търпение, капитане, и ви уверявам, че ей сега ще се спра и на този въпрос — каза Дойл, хвърли хартията на пода и метна брадвичката на рамо. — Ще бъдете ли така добри сега да ни придружите до следващата ни цел? Инес?
Инес махна с ръка и дребничкият инженер — вътрешно тържествуващ да види своя непоклатим и строг капитан коленичил пред волята на този побъркан англичанин — тръгна пред всички през плетеницата от люкове и коридори към съседния товарен отсек на трюма. Той представляваше хладна и определено непривлекателна стая, в която най-забележителното бе редицата квадратни камери в стената, чиито стоманени капаци бяха снабдени с дръжки. На тавана висяха няколко ярки крушки.
— Мога ли да попитам какво правим в моргата? — обади се пак капитанът.
Инес услужливо вдигна фенера и на неговата светлина Дойл отвори една от хладилните камери и изтегли ниската платформа на колелца, върху която лежеше вкочанен труп. Той смъкна чаршафа от лицето и невъзмутимо дръпна долните клепачи на покойния Рупърт Селиг, разкривайки под тях застинала мрежа от сини и тъмновиолетови капиляри.
— Противно на мнението на вашия корабен лекар, че мистър Селиг бил във великолепно за възрастта си здраве, той е страдал от сърдечно заболяване и опасно високо кръвно налягане, за което свидетелстват масивните кръвоизливи в меката тъкан под очите — състояние, което той е криел дори от вас, мистър Стърн. Не знаехте за него, нали?
Стърн отрицателно поклати глава.
Дойл им показа малка стъкленица с лекарство — кръгли бели таблетки.
— Мистър Селиг е носил със себе си това хомеопатично лекарство — смес от калий, калций и йодна тинктура със съмнителна полза, но пък за сметка на това много популярна — което е криел в таен джоб в подплатата на палтото си.
— Всичко това е много добре, мистър Дойл, още повече че идва в подкрепа на заключението на моя доктор относно истинската причина за смъртта на този джентълмен, но какво общо има то с…
Дойл вдигна ръка, принуждавайки Хофнер да замълчи.
— Нека анализираме фактите поотделно, капитане — тук имаме сложен замисъл и аз се надявам да ми дадете възможност да ви го разкрия в истинската му светлина. — Дойл метна отново чаршафа връз посивялото лице на Селиг, тласна количката, която леко се плъзна във вътрешността на камерата и с метално щракване, отекнало в потискащата стая, се намести в първоначалното си положение.
— Инес, ще бъдеш ли така добър… — почна Дойл.
Инес взе фенера от инженера и освети другия ъгъл на помещението. Там, на пода до стената, имаше ковчези, грижливо подредени в редица.
— Вие приехте като карго тези пет ковчега на борда си в Саутхамптън, нали така, капитане?
— Да, и какво от това?
— Всички, предполагам, дойдоха от един и същ товарач?
— Такава е обичайната практика.
— Предупреждавам ви, че след малко ще поискам да разгледам съпроводителната товарителница — заяви Дойл, като пое лоста и чука от инженера. — В моята теория имаше една-единствена, но почти непреодолима трудност: както се убедихме, когато се качвахме на кораба, мерките за сигурност бяха изключителни… нещо, което не бих могъл да кажа за този ковчег например… — С помощта на чука Дойл вмъкна плоския край на лоста под махагоновия капак на първия ковчег.