Чуваше дишането на спящите из четирите стаи на този етаж. И още в стаите над и под него. Долавяше шумоленето на хлебарки зад стените. Той изнесе границата на необикновено развитите си сетива по-надалече — едно старо и добре познато упражнение, в което можеше да влиза и излиза, все едно че облича и съблича отдавна притежавана дреха.
Котка се отри в търкаляща се консервена кутия долу на уличката. Прокрадване на плъхове… Тропот на файтон… Пиянски смях… Пазарене на проститутка… Неспокойно пристъпване на коне… Изпръхтяване в съседната конюшня…
Стъпки… приближаващи насам.
Той събра мрежата на сетивата си и я запрати към първия етаж на общежитието.
Долови влизане на един човек. Тежък. И висок, ако се съдеше по дължината на крачката му. Кожени ботуши на уестман. Торба, влачена по пода. Тракане и съскане като от змия. Леко изшумоляване и после звън на монети, падащи заедно. Леко издрънчаване… сякаш от едва докоснали се миниатюрни цимбали.
Спящите по долните етажи започнаха да се събуждат. Изплашен шепот. Всеки се свиваше, без да помръдва от своя нар.
Стъпките се заизкачваха по стълбите. Вторият етаж. Дрънченето се засили, цимбалите звъннаха по-отчетливо… съскането и тракането се доловиха съвсем ясно. После отново се разнесе звънът на събирани монети.
В сградата се възцари ужас. Разнесе се шепот на молитви и трескаво мятане на зърната на броеници. Каназучи изолира съзнанието си от бърборенето на селяните и се съсредоточи върху тежките стъпки, задаващи се по стълбите за неговия етаж.
Демонът излезе на стълбищната площадка и зави. Грамадна, внушаваща страх фигура… драконова глава… крайници с оперение… птичи нокти, вкопчени в дайре, удряно ритмично в хълбока му. Голям брезентов чувал, влачен зад него и отъркващ се по неравностите в пода.
Щом демонът се изкачи на третия етаж, една монета падна в краката му. Съществото спря и погледна надолу. Златна! Съществото посегна към нея. В същия миг една от сенките се помръдна, в съзнанието на демона настъпи объркване и миг преди да спре да работи, то запечата последния образ: проблясването на нещо сребърно, насочено към него с непостижима скорост. Мечът се заби толкова бързо, че очите на демона продължиха да изпращат информация към мозъка — за безсмислено въртящата се стая — дори след като главата се изтърколи надолу по стълбите от застиналото все още право тяло.
Каназучи бе нанесъл удара си под такъв ъгъл, че да не се изцапа от бликналата кръв на демона. Той мигновено прибра меча си в ножницата и се пресегна напред точно навреме, за да положи обезглавеното тяло на пода; артериите продължаваха да изпомпват кръв. После леко скочи на площадката и свали маската на демона. Под нея се виждаха очи и уста, останали отворени от изненада: плоското тъпо лице на обикновен бандит. Останалото бе евтин хартиен костюм на дракон.
Каназучи изтегли флейтата от пояса му и се насочи обратно към своята стая. Когато пълномощникът чу, че демонът спира пред вратата, той посегна за ключа си, а после и за ножа си, разбрал, че ключа го няма. Но и ножа го нямаше. В този момент вратата се отвори и той чу пискливото изсвирване на зъл вятър. Останалите в стаята се сгушиха под одеялата си.
Иззад рамката на разтворената врата се подаде ярката хартиена глава на дракона. Пръст, завършващ с остър нокът, посочи нещастника и го повика.
Какво, по дяволите, правеше Чарли? Пълномощникът се ядоса. Нямаха такава уговорка. Той пристъпи напред.
Вятърът изведнъж спря, вратата зад него се затвори. Отровен бял облак дим изплува пред него, някаква светлина просветна за кратко и той видя главата и тялото на своя съдружник Чарли Ли да се търкалят на подгизналия в кръв под. И преди краката му да възприемат командата „Бягай!“, която подаде ужасеният му мозък, гърлото му попадна в желязно менгеме, което с лекота го повдигна и краката му се разлюляха във въздуха.
— Боговете са ти сърдити — разнесе се в ухото му остър шепот.
Какъв зловещ глас! Той ритна безпомощно с крака и се опита да си поеме дъх. Не успя. Изглежда, бе дошъл краят му…