— Изпратиха ме да те накажа със смъртта на хилядата мъчения.
Господи, това дали не беше истински демон!
— Но може би ти не заслужаваш подобна милост. Не знам дали да не те погълна наведнъж.
Демонът го раздруса като безпомощно коте.
— Имаш късмет, че съм в добро настроение. Върни на хората парите, които си им откраднал, и не е изключено да те оставя жив.
Пълномощникът се опита да кимне: да, всичко, което наредиш! Демонът леко отслаби хватката си и в гърдите на нещастника проникна глътка въздух, колкото да го задържи в съзнание.
— Кажи ми! За себе си ли краде тези пари?
Човечецът се опита да отрече с глава: не!
— Така ли? И кой тогава ти нареди да крадеш?
Пръстите на гърлото му се отпуснаха, позволявайки му дрезгаво да изграчи:
— Малкия Пийт.
— Малкия Пийт? Може ли това да е име на цивилизован човек?
— Истинското му име е… Фун Цин Той. Шефът на Чайнатаун.
— На кой тонг е главатар?
— Тонга Сю Йоп.
— Къде мога да намеря Малкия Пийт?
— В сградата на братството Он Леонг — изхърка пълномощникът.
— В Дома на спокойната съвест?
Пълномощникът отново кимна. Този китайски демон говореше прекалено добър английски, мина през ума му, точно когато ръката безжалостно сви пръсти около гърлото му. Пълномощникът припадна.
Когато се свести, край него се бе събрала тълпа от всички етажи и развълнувано коментираше останките на добре известния в квартала бандит Чарли Ли. Пълномощникът с мъка се изправи на крака и радостно сподели с останалите щастието си, че всичко е свършило толкова благополучно. Демонът се бе оказал фалшив! Пълномощникът вдигна чувала на партньора си и започна да раздава монети на наемателите. Какъв късмет! Не пожела да вземе за себе си нищо. Беше обладан от някаква необяснима за останалите добрина и като нищо бе готов да продължи с щедростта си поне през следващите два дни. Та нали демонът го бе оставил да живее!
Заслепен от радостта си, пълномощникът изобщо не обърна внимание на стройния мълчалив мъж, нанесъл се тук предния ден, и не забеляза, че той последен от всички слезе от нара, за да се смеси с тълпата пред стаите. Мъжът остана отзад, настрани от другите, заметнал през рамо вързоп. Готов да си тръгне.
Фун Цин Той шумно всмукна костния мозък от бутчето маринована патица. Деликатес, иначе недостъпен за човек от низша каста като него, бутчето маринована патица, поднасяно му всеки следобед, представляваше един от относително благовъзпитаните начини, по които Малкия Пийт си напомняше за успеха, достигнат след двайсет години къртовски труд и саможертви. Макар положението до което се бе издигнал да бе сравнително скромно — и отговарящо на прякора му — и въпреки че външно създаваше впечатление на мек човек, Малкия Пийт притежаваше ненаситен апетит и рядко се подчиняваше на каквито и да било импулси да се въздържа.
Той бе единственият главатар на тонг, с когото Слепия Крис Бъкли и корумпираният бял политически елит на Сан Франциско можеха без притеснение да преговарят — останалите китайци в лидерска позиция се държаха прекомерно надменно за техния вкус. Само Малкия Пийт бе способен да се усмихне на обидите, хвърляни ей така, между другото в лицето му, и те го възприемаха като клоун, кланящ се раболепно по начин, съответстващ на ниското му положение в обществото.
Но Крис Бъкли и неговите приятели виждаха в Малкия Пийт човек, всеотдайно посветил се на цел, скъпа за тях: поставянето под контрол, подчинението и поробването на китайското население на града. Обитателите на Тангренбу живееха в постоянен страх от Пийт и жестоките насилници, работещи за тонга Сю Йоп. Макар още пет други престъпни тонга да притежаваха значителни интереси в Тангренбу, контролираното от Малкия Пийт братство Он Леонг владееше доставките на опиум в квартала. Той бе собственик на предприятия, в които наркоманите робуваха за пенитата, които по-късно вечерта щяха да похарчат, за да има с какво да напълнят лулите си и за да могат да платят за нощувка в превзетите от въшки, бълхи и мишки бордеи, където щяха да преспят.
Срещу сътрудничеството с върхушката на политическата машина шестте тонга получаваха неотменимото право да се разпореждат с вноса и регулирането на всички работници, пристигащи от континентален Китай. А благодарение на удобното посредничество на Бъкли и връзките му с всемогъщите железопътни барони на Сан Франциско — Хопкинс, Хънтингтън, Крокър и Станфорд — Малкия Пийт бе станал главен разпоредител на труда на кулитата във връзка с разширението на западните линии. На мандарин „кули“ означава „окаян труженик“.