— Да не би да е „Книгата на Зохар“? — попита Инес.
— Заглавието на книгата не се уточнява, но аз не се съмнявам, че в подземията на пражката синагога със сигурност е имало копие на „Зохар“ и съм уверен, че рави Лъв е знаел за съществуването му. Както и да е, смята се, че докато четял книгата, равинът попаднал на откъс, предаващ съдържанието на кодирано заклинание, което благодарение на голямата си начетеност той с лекота разшифровал…
— Между другото, говори се, че целият „Зохар“ е написан по този начин, а всяко негово изречение съдържа някаква метафизична загадка — допълни Стърн.
— Да не би да говорите за някакъв начин да се трансформира оловото в пари? — разтвори широко очи Пинкъс.
— Откъсът, за който става дума, разкрил пред рави Лъв ни повече, ни по-малко от тайната как да се вдъхне човешки живот в парче земя, така както сторил това Йехова, създавайки първия човек Адам.
— Кодошите ме — ахна Пинкъс.
— Това е… само легенда, Пинкъс — кротко му напомни Дойл.
— И как казват, че го е направил? — попита Инес.
— Като използвал чиста вода и глина от дупка, изкопана в осветена земя, той изваял крайниците, главата и торса на гигантска фигура, грубо наподобяваща човешка. След това, придържайки се към предписанията на магическата формула, той съединил частите в едно, написал на листче хартия тайна дума на староеврейски и го поставил под езика на създанието…
— Каква е била думата? — не спираше Инес.
— Е, опасявам се, че за това трябва да попиташ бащата на Лайънъл — отговори му Дойл.
— И големът оживял, така ли? — досети се Пинкъс.
— Да, в следващия миг големът — така го назовал той — седнал, а после и се изправил. Когато му заповядал нещо, големът вършел точно онова, което трябвало. Рави Лъв осъзнал, че е създал слуга, готов да изпълни буквално всички негови заповеди. Огромен, с могъщи ръце и крака, с малки камъни вместо очи, с грубо оформена уста. Използвал голема за домашна работа и доверието му в него растяло все повече и повече. Тогава рави Лъв започнал да го изпраща навън в нощта, ужасявайки до смърт всеки, който дръзнел да дойде в гетото с лоши намерения спрямо евреите… Всяка нощ той слагал под езика му листчето, вдъхвайки по този начин живот на чудовището. Призори, когато свършел работата си, големът се прибирал у дома, равинът изваждал листчето и големът застивал като статуя в мазето. А хората така се изплашили от ужасното създание, бродещо в нощта, че постепенно насилията срещу евреите в гетото престанали.
— Не е лошо за измислица — одобри Пинкъс, вкопчил се с две ръце за една от койките. — Малко както онази машина… как беше… Франкенщайн?
— Смята се, че Мери Шели е заимствала голяма част на световноизвестната си повест от легендата за голема.
— Без майтап? — попита Пинкъс, макар да нямаше и грам представа коя може да е Мери Шели.
— Но историята не свършва с това — продължи Дойл. — Сутринта на една събота — ден, който евреите са определили за религиозните си церемонии и през който трябва да спрат всякакъв ръчен труд до залез-слънце, рави Лъв не извадил листчето от устата на голема.
— Охо — обади се Пинкъс, който не можеше да мълчи, — подушвам неприятности.
— И сте напълно прав, мистър Пинкъс. Когато рави Лъв изпуснал контрол над голема, чудовището се развилняло. Квартал след квартал жилища и магазини били опустошени или буквално сринати, много невинни хора — предимно евреи, намерили смъртта си, стъпкани в земята от изпадналото в безмозъчна ярост създание. Нищо не било в състояние да спре голема, докато накрая рави Лъв не го настигнал и най-сетне не извадил листчето хартия, спасявайки гетото от пълно унищожение.