— Каскетите станаха последен вик на модата.
— Не мога да повярвам.
— Казаха ми, че за известно време сериозно се повишило търсенето на лупи и лули от морска пяна.
— Наистина ли? Е, никога не бих допуснал.
— Преди няколко седмици бях на маскен бал в имението на Вандербилт и без особено преувеличение бих могъл да заявя, че едва ли не всеки трети мъж там дойде преоблечен като мистър Шерлок Холмс — разказваше майор Пепърман, без да забравя да отпива от шампанското, поднесено им за сметка на хотела, разбира се, и лениво подрънкваше по клавишите на рояла, поставен под прозореца с изглед към Пето авеню, чиито светлинки една по една се събуждаха за живот, докато нощта бавно се спускаше над града.
— Удивително — каза Дойл и си помисли: „Колко ужасна е хорската тъпота“.
Уютно седнал в хола на апартамента си в хотел „Уолдорф“ — помещението бе по-голямо от всеки отделен апартамент, в който досега бе живял — Дойл откъсваше едно по едно гроздови зърна от фруктиера с размерите на Роденовия „Балзак“ и прелистваше, без да се задълбочава в тях, ежедневниците таблоиди. Хм, с едно-единствено изключение всички бяха отделили място на първата си страница, за да отразят неговото пристигане в Ню Йорк. В „Хералд“ обаче нямаше очерк с автор Айра Пинкъс, никой от останалите вестници не бе публикувал материал, подписан с някой от множеството му псевдоними, а в това, което бе поместено, изобщо не се споменаваше за някакви престъпни събития на борда на „Елба“. Какъвто и да бе натискът, оказан от Джек върху Пинкъс, той наистина бе запушил устата му, осъзна Дойл с облекчение.
— Може би на това парти е бил и онзи странен приятел, когото срещнахме във фоайето? — подхвърли Дойл.
Намръщен човек с крушовидно тяло, облечен от главата до петите в дрехите на Шерлок Холмс, придружен от двама типове със съмнителна външност, ги бе пресрещнал на входа на „Уолдорф“ в момента, когато бяха пристигнали, и вежливо се бе осведомил:
— Конан Дойл, надявам се?
После с каменни лица тримата му бяха поднесли гравирана табела, на която пишеше:
В ЧЕСТ НА ПЪРВАТА АМЕРИКАНСКА ВИЗИТА НА МИСТЪР АРТЪР КОНАН ДОЙЛ, ОТ ИМЕТО НА УПРАВИТЕЛНОТО ТЯЛО НА ОФИЦИАЛНОТО НЮЙОРКСКО СДРУЖЕНИЕ НА НЕРЕДОВНИТЕ ПОЧИТАТЕЛИ НА БЕЙКЪР СТРИЙТ.
Дойл не бе и чувал за подобна организация, която според Пепърман се бе пръкнала като отровна гъба след дъжд в резултат на манията по Шерлок.
Превъплътилият се в ролята на Холмс бе настоял да произнесе несвързан и зле научен монолог, използвайки най-прискърбното подобие на английски акцент, стигало някога до ушите на Дойл, свеждащ се — макар да му бе трудно да се закълне, че ставаше дума именно за това — до превъзнасяне качествата на създателя на Холмс. Парализиращата всеки опит за съпротива атака бе продължила цели пет минути, в течение на които застиналата върху лицето на Дойл усмивка бе започнала да му причинява сериозни болки. Последва деликатен момент, понеже Дойл и Пепърман трябваше да направят всичко възможно, за да отклонят по най-деликатен начин трагикомичното трио от намерението му да ги последва в асансьора.
В този миг Дойл си представи колко отвратително би се почувствал, ако тогава отнякъде, в центъра на подобна сцена, се бе материализирал и Джек!
— Е… кажете ми, наистина ли е мъртъв?
— Кой?
— Как кой… Шерлок Холмс, разбира се.
— Боже мой, човече, та той падна от шейсет метра във водопада!
— Има хора, които смятат, че все нещо е успял да измисли.
— Наистина не мога да повярвам, че може да има хора, нормални хора, които да си мислят подобни неща!
— Както се опитах да ви информирам за това в телеграмите си, мистър Дойл, вие просто нямате представа колко силно е впечатлението, което разказите ви оказват върху читателите тук! — натърти Пепърман. — Да създадеш серия криминални загадки, в които се подвизават едни и същи герои, е толкова близко до ума, че е действително достойно за удивление как досега никой не се е сетил за това. Наистина ви казвам, сър, не съм виждал досега подобно нещо, а съм отговарял за рекламата на пътуващ цирк, така че имам някаква представа за начина, по който нещата стават популярни, знам колко важно е да напипаш непосредствения подход и ми е много добре известно колко силно е желанието у хората да изхарчат припечелените с труд пари. Убеден съм, че вие още и представа си нямате какво означава името Шерлок за тези хора.