Рузвелт извади пурата от устата си и се наклони по-близко до Дойл.
— Възгледите ми относно крайности като тези, довели до смъртта на брат ми, се свеждат до следното: вдигни поглед и се огледай из тази зала; ще видиш само богатство, изисканост и изтънченост; но аз трябва да ти кажа, че на друго място улиците на този град са превърнати в бойно поле — банди от закоравели типове и хулигани, особено в долната част на Ийст Сайд, контролират цели жилищни райони и никой нищо не може да стори срещу това. Градът е безсилен да реагира. Ето това са двете посоки, в които се развива човешката цивилизация: едната върви в посока на самоусъвършенстването и филантропията на морално устойчивите, жадуващи да увеличат знанията и да разширят кръгозора си — те носят на гърба си обществото напред… Втората се осъществява несъзнателно от морално падналите, стигнали до дъното поради пиене и разврат. Ето това са двете ръце, плевящи градината на живота. Аз предсказвам, че след три поколения, считано от сега нататък, расата на пияници, хедонисти и престъпници, плодяща се само благодарение на вътрешногрупово кръвосмешение, или ще е изчезнала напълно, или ще е на път да бъде изтрита от лицето на земята. Защо ли? Защото те отслабват силата на вида, защото телата им се огъват от злоупотребата с пороци, защото в резултат от престъпленията много от тях умират, преди да са дали поколение. Така гнилият клон ще бъде отсечен и с течение на времето общото ниво на нацията ще се издигне на нова височина. Природата разполага със свои средства. — И той отстъпи крачка назад, за да прецени ефекта от излагането на своята теория.
— Вие сигурно се кандидатирате за нещо, мистър Рузвелт — изгледа го внимателно Дойл.
— Кандидатирах се в миналото за кмет на този голям град и не изключваме да повторим това в бъдеще — отговори Рузвелт. Поддръжниците зад него се събудиха за живот и поизправиха гърбове от самия намек за евентуална нова битка. — Планираш ли да отскочиш към Запада, докато си тук, Артър?
— Не съм сигурен кои спирки в турнето ми са потвърдени — каза Дойл, все още олюляващ се от скоростта, с която мъжът пред него бе извършил прехода от скърбящ брат към малтусиански генетик.
— Съветът ми е: „Майната му на турнето, иди и виж Запада“. Това е едно трудно и опасно за живеене място, особено по-дивите райони. Там ще намериш най-доброто естествено обкръжение, където да почувстваш истинската дребна незначителност на човека.
— Вие май го правите често — отбеляза Дойл.
— Но ти ще разбереш, че човек е тръгнал на запад с по-голяма цел: американецът осъзнава изключителната си предопределеност да завладее и тази граница, и когато го стори, това ще е оформило характера му за стотици години напред.
— Така ли? Откъде следва този извод?
Рузвелт бавно завъртя пурата си и се взря в очите на Дойл — явно не бе свикнал да подлагат изявленията му на съмнение — но Дойл не трепна.
— Американецът постепенно ще повярва в дадената му от Бог способност да подчинява на себе си природата. В крайна сметка той ще получи отговорността да управлява цивилизования свят. Но ще трябва да го прави с уважението на останалите… не, с почитта им. Единствено в сблъсък с природата ще бъдем в състояние да култивираме в себе си правилното отношение към бъдещото нагърбване с подобно бреме. Ако посетиш Запада, Артър, ти буквално на всяка крачка ще се изправяш пред гледки с толкова изумително величие, че само този факт завинаги ще промени начина, по който възприемаш света. Настоявам да не изпускаш тази възможност.
— Винаги съм искал да видя индианците — призна свенливо Дойл.
Но Рузвелт присви очи и фокусира магнетизма им в пронизващ лъч.
— Виж какво, наслушал съм се на лигави, изопачени и назадничави приказки относно необходимостта да задържим разширяването на нашата империя с единствената цел да съхраним живота на няколкото пръснати из прерията племена, чието съществуване само едва-едва ги издига над нивото на пълното безсмислие, мизерия и жестокост, характерни за дивите животни, каквито всъщност са били, преди да се появим ние.
— Чел съм някъде, че по свой начин, разбира се — имам предвид скалповете и така нататък — те били доста впечатляващи.
— Не обръщай никакво внимание на подобно бръщолевене. Червенокожият човек е реликва от каменната епоха и така нареченото му „вродено благородство“ не може да спре марша на прогреса. Колелата на историята никога не спират поради жалост и тези, които не успяват да се измъкнат настрани от пътя им, просто биват смазвани. Такава е съдбата, приготвена от Бог за индианците, и отказът им да се адаптират към променящия се край тях свят ги прави съучастници в собственото им изтребление. — Съвсем неочаквано за Дойл Рузвелт се пресегна и силно го стисна за ръката. — Изпитах голямо удоволствие от разказите ти… Холмс. Уотсън. Чудесни истории. Жалко, че трябваше да го убиеш. Като си помисля само за парите, които би могъл да направиш. Браво на теб, Артър! Приятно прекарване в Америка.