Мексико се намираше само на пет мили надолу по реката.
После Франк си зададе по-сложния въпрос: как ще може той с помощта на цялата тази сбирщина аматьори да залови човек, който макар и въоръжен само с меч, е успял да си просече път сред банда закоравели пътни полицаи с такава лекота, сякаш бе минал през горичка новозасадени фиданки?
В същия момент Франк се сети за две приятни неща: тези нещастници нямаха никаква представа как изглежда техният убиец, освен че е китаец, а никой бял още не бе успял да различи един китаец от друг. На практика това означаваше, че в мига, в който зърне подходящ заподозрян, той може да простреля кучия син с пушката си за лов на бизони от сто метра и никой нищо няма да заподозре. Майната й на тази история с меча!
Той най-сетне запали цигарата.
Второто нещо, за което се сети, бе, че ако всичко се издъни, преди тези копелдаци да се усетят, той може би ще успее да се добере до Мексико.
Финикс, Аризона
Докато Франк невъзмутимо пушеше на моста, Каназучи незабелязано скочи от товарния вагон на влака, пристигащ във Финикс. Оглеждайки се на всички страни, готов да посрещне опасността, откъдето и да се появеше, той внимателно мина през коловозите и композираните влакове. Съжаляваше, че бе допуснал да бъде въвлечен в снощната битка, но бе недопустимо да бъде пленен. Анализирайки поведението си в светлината на реалните обстоятелства, той призна, че никакви други действия от негова страна не биха имали практическа стойност. После изтри всякакви мисли за случилото се от съзнанието си, защото те само биха го разсейвали. Братята му го бяха избрали за тази мисия заради всеотдайната му посветеност на принципите на будо.
В този миг чу гласа на сенсей: „Не мисли за печалба, загуба, възползване, впечатляване или игнориране на противника си. Не това е Пътят“.
Изморен, изгладняващ и на хиляди мили от дома… той си припомни, че тези усещания са само илюзии, възникващи в резултат на свръхотъждествяването му с проблемите на по-низшата половина на неговото същество. Това също не беше Пътят. Бъдещето бе в собствените му ръце: ако липсващата Книга не бъдеше върната, манастирът им постепенно щеше да отслабне и да умре, така както умира дърво, отсечено от корена си. Това би означавало провал на Пътя. Мислите за провал можеха да доведат само до провал.
„Когато няма храна или вода, нека тази мисъл ме крепи.“
Чистият ранен утринен въздух носеше в себе си обещание за горещ ден. Земята под краката му бе равна и прашна… чужда земя. Каназучи стигна на стотина крачки от гарата и чу приближаващи се гласове. Бързо се изтърколи под един вагон, хвана се за металните му части отдолу и увисна като паяк във въздуха над релсите. На два-три метра от мястото, където се бе скрил, минаха краката на дузина мъже. Хората говореха високо и уверено, отваряха и затръшваха плъзгащите се врати на вагоните, проверявайки дали някой не се крие вътре. Той изпрати съзнанието си в главите им и почувства напрежението и страха, които се трансформираха във фалшива увереност и готовност за насилие.
„Слей се с всички неща и всички хора; убий по-низшата си половина и тогава ще познаеш всичко в Творението.“
„Съобщили са за мен по пеещите жици и сега ме търсят“ — съобрази той, дочувайки един от мъжете да споменава „китаеца“.
Когато отминаха, Каназучи се отпусна върху траверсите, извади ножа си и с един замах отряза опашката на косата си. Зарови я в чакъла под една траверса — време беше „китаецът“ окончателно да изчезне.
После изпълзя, изправи се и продължи към гарата, криейки се зад дълга редица разтоварени бали памук. Известно време наблюдава оживената гара. През тълпата от пасажери добре виждаше офиса на компанията „Санта Фе, Прескот и Финикс“ — неговата основна цел. Но сега изпълнението на плана му се забавяше, докато не преустановяха издирването и той не приемеше нова самоличност.
На петдесет крачки вдясно от него неколцина хамали сваляха от един вагон големи, загърнати в брезент сандъци и ги товареха на по-малка композиция на съседен коловоз. Висок дебел мъж, нахлупил шапка с пера, се разхождаше важно като петел наоколо, сочеше насам-натам и грачеше със силен, досаден глас, но хамалите дори не го слушаха.
Един от пренасяните сандъци падна от количката и от удара се отвори. От него се изсипаха опаковани във вързопи дрехи за мъже и жени, наметала от тежък брокат и навързани на връзки обувки. Мъжът с перестата шапка се изправи на пръсти и строго сгълча хамалина, но работникът не му обърна никакво внимание и с безразличие натовари вързопите обратно на количката. Надзирателят ги дръпна и хвърли на земята, явно държейки работникът да ги сгъне, преди да ги опакова както си бяха.