Докато Стърн извеждаше познатите си на покрива над шестия етаж, всички добре чуха Опустошителите да разбиват вратата долу, да обръщат кантората наопаки, да разбиват прозорците и да опустошават всичко мярнало се пред очите им, подобно на обезумели вестготи. Стърн старателно заключи вратата зад себе си — нещо, което със сигурност щеше да им спечели около две секунди — и ги повлече по покрива на север.
Джек подаде фалшивия „Зохар“ на Дойл, махна на останалите да вървят напред, а сам той изостана. Клекна до заключената таванска врата, бръкна в джоба на палтото си и извади нещо от него. След малко ги настигна при късата стълба, водеща надолу към съседния покрив. Точно в този момент първите Опустошители изскочиха през вратата.
Експлозията не беше оглушителна — тя по-скоро прозвуча като пукот, придружен със силно изсъскване — но пламъците бяха изпепеляващи, а димът бе изгарящо лютив. Първите двама Опустошители паднаха обгорени и замаяни от детонацията, третият бе обхванат от пламъци и побъркан от нетърпимата болка, скочи от покрива. Втората тройка, минала през вратата, усети върху себе си пълния ефект на газа и падна на колене заслепена, задавена и крещяща от дива ярост. Следващите десетина Опустошители бяха по-мъдри, изчакаха няколко секунди, колкото да се ориентират, сложиха носни кърпички върху лицата си, поеха дълбоко глътка чист въздух и спринтираха далеч от димното кълбо, но не преди да извикат на чакащите на стълбите: „Изпратете останалите момчета на улицата, защото онези се опитват да избягат по покривите!“.
Джек скочи от стълбата и се изравни с Дойл, а Стърн пое пред всички, избирайки път през плетеницата от въжета за простиране, малките цветни лехи, къщичките за гълъби и комините, пръснати по залятия с асфалт покрив. Изоставащите на около трийсетина секунди десетина Опустошители също стигнаха до стълбата и се хвърлиха след бегълците. Покривът на следващата сграда изискваше изкачване на стълба с дванайсет стъпала. Джек отново изостана и спря на върха на стълбата, жертвайки половината от спечелената преднина, за да залепи нещо от някаква стъкленица на тухлите. Когато закрепи къс фитил в пластичната субстанция и поднесе запалената клечка към него, първият от групата преследващи ги Опустошители вече се качваше по долните стъпала. Джек ловко отбягна хвърления към него нож, а Дойл и Инес принудиха нападателите да отстъпят за момент назад, замеряйки ги с тухли от разкъртената наблизо стена. В този миг Джек най-сетне запали фитила и те отново се втурнаха напред. Опустошителите бяха изкачили втората стълба до половината, когато зарядът на Джек избухна, изтръгна горния край на стълбата от стената и заедно с двамата най-бързи Опустошители се стовари върху останалите.
Дойл изтича към края на покрива и неспокойно погледна надолу към улицата през гъстия като супа нощен въздух, но не видя нищо успокояващо: основната част от бандата се движеше редом с тях, а няколко души изтичаха напред, опитвайки се да намерят сграда, през която да се качат на покривите пред тях и да ги пресрещнат, отрязвайки им всички пътища за бягство. Вслушвайки се в зверските им крясъци и заканителните викове към жертвите на покрива, Дойл си помисли, че Опустошителите изглеждат и звучат точно като диваци от каменната епоха, без да знае, че в много отношения те си бяха такива.
— Хубаво е човек да има до себе си такъв като твоя Джек — каза Инес, приближавайки се до него в края на покрива.
— Прав си — съгласи се Дойл.
— Жалко, че не си нося карабината „Енфийлд“ — въздъхна Инес, насочи въображаемата пушка към Опустошителите, примижа, прицелвайки се, и натисна несъществуващия спусък. В очите му имаше гняв.
Дойл с удовлетворение отбеляза, че брат му се чувства напълно в свои води.
— Насам! — извика им Стърн.
Покривът на следващата сграда се оказа последен, защото от следващия ги отделяше пропаст, широка три метра и чезнеща надолу в тъмнината на нощта. От улицата ги деляха поне петнайсет метра. Те спряха и се обърнаха назад, където през два покрива Опустошителите изненадващо съобразително бяха направили човешка пирамида, позволяваща на половината от групата, вече изкачила се на лишения от стълба покрив, да изтегли останалите.
— Ще се наложи да скачаме — заключи Джек.