Бяха решили за себе си, че е с гръцки произход — това предположение обясняваше мургавата й екзотична красота, без да събужда естествената им гнусливост, когато станеше дума за чужди раси. Глупачките не предполагаха, че е индианка.
Всяка сутрин, точно в осем, тя излизаше от пансиона. Още на първия ден си купи карта на Чикаго и ръководейки се по нея се захвана методично да обхожда всички преки на централната част на града, явно търсейки нещо. Данте я следва по петите в продължение на три дни. Наблюдаваше я скрит сред останалите пешеходци и внимаваше да не я доближи много. Веднъж тя рязко се бе обърнала и бе тръгнала право към него, но той успя да се извърне с гръб към нея и се загледа в една витрина. Беше сигурен, че не го е забелязала, но въпреки това тя упорито се придържаше само към най-оживените улици и винаги се връщаше в пансиона преди стъмване.
На третия следобед, изглежда, най-сетне намери онова, което бе търсила: наричаха я „Водната кула“ и се намираше на Чикаго авеню. Бе една от малкото сгради, оцелели след Големия пожар; шпиловете от пясъчник заобикаляха висока белезникава централна кула и целият комплекс приличаше на нещо изпаднало от приказка в центъра на съвременната търговия.
Тя вървя надолу-нагоре по улицата близо час, разглеждайки Водната кула от всеки възможен ъгъл, но не влезе в нея. Какво правеше тази жена?
Същия ден Данте си зададе този въпрос поне сто пъти: тя остана на ъгъла на улицата пред Кулата до здрачаване. Не продума нито дума с никого и само стоеше и наблюдаваше влизащите и излизащи забързани хора. Сякаш очакваше някого. Странен човек, отбеляза си Данте, застанал до чешмичката от другата страна на улицата, с чаша безалкохолна бира в ръка. После я проследи обратно до пансиона, където тя стигна точно когато фенерджиите наизлязоха да палят уличните лампи.
Човекът, който от няколко месеца следеше Данте Скръгс — тъмноок здрав мъж с дамга от вътрешната страна на лакътя — бавно вървеше след него. После щеше да го съпроводи до квартирата му и едва тогава щеше да се върне, за да докладва. Началникът му трябваше да пристигне на следващия ден — заедно с книгата — и тогава щяха да предприемат някакви действия по отношение на Данте Скръгс.
Ню Йорк Сити
Примирил се с ролята си на манхатънска знаменитост, Дойл се носеше по течението на наложените му отговорности, послушно преструвайки се на велик писател, но всъщност усещаше, че истинската му половина се тътри на крачка зад вихъра на ежедневието. Забулената в мистерии задача на Джек и историята с откраднатите книги бяха далеч по-интригуващи, отколкото нескончаемите еднотипни отговори, които даваше на до болка познатите въпроси, свързани с покойния му герой. Усещаше се като журналист от класата на Айра Пинкъс, за когото се сещаше едва ли не с чувство на съпричастност. Но блъсканицата из книжарниците и истинският ентусиазъм, излъчван от читателите му, го възстановяваха. Понякога дори се появяваше някой особено мил читател, прочел и историческите му повести, и протегнал рядко издание за автограф.
Литературното му четене в баптистката църква на Светото разпятие на Петдесет и седма улица пожъна необикновен успех. Като видя напиращата тълпа, Дойл взе единствено правилното решение и заля слушателите с обилни порции от онова, което бяха дошли да чуят: Холмс, Холмс и пак Холмс. Оглушителните аплодисменти едва не срутиха сградата. На последвалия прием дойдоха най-големите знаменитости — и все пак постоянното присъствие на едни и същи лица на всички събирания започваше да му действа странно потискащо — всеки от тях изтласкваше останалите с лакът, за да се добере до Дойл, да го сграбчи за ръката и да започне да я клати като ръчка на помпа по типичния американски начин, сякаш се надяваше всеки миг от устата на Дойл да изригне струя петрол.
Обезпокоително голяма част от присъстващите бяха дошли с предложения за инвестиции, започвайки от облекло в стил Холмс и стигайки до английска кръчма, носеща името „При Шерлок“, в която сервитьорите щяха да носят каскети на райе и да бъдат загърнати в пелерини.
Един енергичен як мъж на име Худини направи на всички незаличимо впечатление: той предложи да демонстрира на Дойл как ще се измъкне от пристегната с вериги усмирителна риза, заключен в сейф, спуснат на дъното на река.
— Много повече ме интересува как да се измъкна от този прием — довери му Дойл.
Младежът се засмя. Той поне имаше чувство за хумор.