52
Шон очакваше, че след убийството на Карла Дюкс достъпът до „Кътърс Рок“ ще бъде още по-труден. Оказа се обаче, че отсъствието й беше съкратило процедурите въпреки присъствието на Кели Пол.
И така, тежкият портал се отвори, надзирателите извършиха задължителната проверка и не след дълго посетителите се озоваха в стаята за свиждане.
Меган и Мишел се изправиха до стъклената преграда. Шон наблюдаваше вратата, а Кели Пол крачеше напред-назад с наведена глава. Шон предполагаше какво й минава през ума и беше готов да признае, че е права. Може би Рой щеше да реагира на появата й в затвора и да провали ролята на невменяем, която играеше.
Вратата се отвори и затворникът се появи. Беше облечен по същия начин както преди, изглеждаше както преди, миришеше както преди. Главата му стърчеше над надзирателите, над Шон и Мишел и най-вече над дребничката Меган.
Шон пръв долови ниското и протяжно подсвирване, което наподобяваше някаква позната мелодия. Обърна се да потърси източника му и срещна погледа на Кели Пол, която стоеше до стената, почти с гръб към брат си. Шон светкавично се завъртя и закова поглед в Рой, който бавно сядаше на металния стол. Главата му беше наведена и очите му не се виждаха, но Шон беше сигурен, че успя да зърне почти незабележимото потрепване на раменете му. Надзирателите приковаха веригите на краката му към циментираната в пода метална кука, след което излязоха от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Рой остана неподвижен, с разкрачени крака и очи, заковани в тавана. На същото място, както обикновено.
С изключение на потрепването, помисли си Шон.
После подсвиркването се повтори и той отново се обърна. Този път същото направи и Мишел.
Кели Пол вече гледаше към брат си.
— Здравей, Еди, радвам се да те видя — каза тя. Гласът й беше спокоен, а усмивката — истинска.
После тя се отлепи от стената, заобиколи стъклената преграда и се изправи срещу него. Не се наведе. Дори обратното — изправи се в пълен ръст. Ръцете й се вдигнаха към гърдите.
Шон огледа помещението и откри нещо толкова явно, че се учуди как не го е забелязал досега. Една почти незабележима извивка на стената, високо горе, почти под тавана. Именно там беше монтирана камерата, чийто обектив беше насочен към стъклената преграда и стола със затворника зад нея. Но в момента Пол се беше изправила точно между камерата и брат си.
Шон бързо смени позицията си, прекоси помещението и застана от другата страна на Пол, за да вижда лицето й. Едва сега разбра защо се беше изправила в цял ръст. Листът в ръцете й беше точно пред погледа на брат й. Посланието беше изписано с големи печатни букви.
ЗНАМ. Е. БЪНТИНГ. НАТОПЕН СИ. ПОДОЗРЕНИЯ?
Рой не реагира, но Шон го наблюдаваше внимателно и успя да види как очите му се оживиха, а устните му се разтегнаха в едва забележима усмивка. Очевидно реагираше на начина, по който сестра му го беше скрила от окото на камерата.
По всичко личеше, че зомбито най-сетне се беше пробудило.
Показалецът на Пол ритмично почукваше по листа. Почти безшумно, но бавно и настоятелно. Отначало Шон не разбра какво прави, но после изведнъж му просветна.
Общува с него с помощта на морзовата азбука!
После се появи друг шум и Шон погледна надолу Рой почукваше по бедрото си. Това беше неговият отговор. Пол го изчака да свърши и на свой ред изпрати кратко послание.
Погледът на Едгар Рой бавно се насочи към тавана и остана там.
Пол смачка листчето и го глътна.
— Какво беше всичко това? — попита шепнешком Шон, докато напускаха килията за свиждане.
— Дадох му някои подробности с молба да ги анализира.
— А той какво ти отговори?
— Искаше да знае дали съм казала на Бърджин за Е-програмата. Уверих го, че не съм.
— Какво ще правим сега?
— Минаваме в нападение — отвърна Пол.
— Как?
— Ще ти обясня с всички подробности, защото ти и Мишел ще бъдете върхът на копието.
— Бънтинг ли стои зад всичко това?
— Скоро ще разберем.
Върнаха Рой в килията. Останал сам, той веднага обърна гръб на камерата. Искаше да затвори очи. Чувстваше се уморен, но приятно възбуден от свиждането.
Сестра му най-сетне се появи. През цялото време се беше надявал на това. От посланието й стана ясно, че напълно разбира ситуацията. То съдържаше доста неща, благодарение на морзовата азбука, на която го беше научила още като невръстно момче.