Отиде в спалнята, захвърли на пода сакото си за две хиляди долара, разхлаби вратовръзката за три стотачки и си наля два пръста питие от мини бара. После погледна към потъмнялото небе зад прозореца. Есента беше влязла в правата си. Ниските температури и лошото време усилваха депресията му.
Просторната спалня бе проектирана от човек, когото светът познаваше само с едно име, а лицето му не слизаше от кориците на списанията, които Бънтинг никога не четеше. Всичко беше елегантно и точно на мястото си, всичко блестеше от чистота. Целият му дом беше такъв — истински образец на вътрешно архитектурен дизайн. Но поради работата си никога нямаше да се появи в никое списание просто защото шефовете на разузнаването предпочитаха техните лакеи да водят незабележим живот, а не да размахват пачки в тлъстите си ръце.
В отлично подредената му библиотека присъстваха прекрасни издания с кожени подвързии, повечето от тях първи копия на световноизвестни писатели от близкото минало с лични автографи. Поне така беше чувал. Дизайнерът с едно име и съпругата му ги бяха купили накуп, но Бънтинг дори не ги беше прелистил. Нямаше време за това, а и не беше любител на романите. Ежедневието му се подчиняваше на студените и грозни факти.
Той слезе на долния етаж и се насочи към кабинета си. Работи около час, но не успя да се съсредоточи. В крайна сметка се отказа, изключи компютъра и се качи обратно в спалнята, където жена му вече си обличаше вечерния тоалет.
— Можеш да дойдеш с мен — подхвърли тя. — Ще ти уредя място, нали съм член на борда.
— Благодаря, но съм много уморен. Може би друг път.
Тя се завъртя, вдигна косата си и посочи ципа на роклята си.
— Ще ми помогнеш ли, скъпи?
Очите му се плъзнаха надолу. Ръката му неволно погали заоблените й задни части.
— Нали каза, че си уморен? — укорително подхвърли тя.
— Казах го, преди да те видя гола.
— Господи, Питър! Избрал си най-неподходящото време!
— Знам — въздъхна той, дръпна ципа и погали голите й рамене.
Тя потръпна, обърна се с лице към него и се усмихна.
— Довечера ще се върна рано. Тогава можем да си поиграем. Още повече че съвсем наскоро си купих ново бельо.
— Ще те чакам — отвърна той, забравил за гибелта на хората около себе си, за професионалния си провал и за реалната опасност сам да бъде застигнат от насилствена смърт. Размити в представата за наистина чудесния му личен живот, тези мисли му причиниха внезапен световъртеж.
Тя го целуна по бузата.
— Леон ще ме закара и ще изчака да ме върне обратно. Разбира се, ако нямаш нужда от колата.
— Не, няма да излизам. Ще се видим по-късно, скъпа.
Тя се насочи към вратата. На четирийсет и шест, съпругата му все още изглеждаше страхотно. Бяха женени от седемнайсет години, но тя продължаваше да го вълнува както в началото.
В някои отношения съм истински късметлия, помисли си той. За съжаление не във всички.
Той дълго време се разхожда из празната къща с втората чаша джин в ръка. В един момент забеляза, че беше пресушил и нея, и схруска малките бучки лед на дъното й, изсмуквайки последните капки алкохол.
Беше ясно, че Фостър и Куонтрел са в основата на заговора срещу него и са го планирали дълго време. Бънтинг имаше агенти навсякъде, но никой от тях не беше усетил какво става. Макар и доказала своята ефективност, Е-програмата вече беше на кладата. Онези двамата се готвеха да избягат от пламъците, запазили и дори разширили своите безименни империи. А Бънтинг?
Или ще бъда убит, ши ще ме вкарат в затвора. Добре са ме насадили.
Преди доста време бе направил опит да се свърже с Джеймс Харкс, но напразно чакаше обратно обаждане. Вече му бе станало ясно какво означава това. Харкс би трябвало да бъде неговото острие в тази игра, но явно беше предпочел да се върне при предишния си господар. Като Цербер при Хадес.
Разтърка челото си. Харкс е бил внедрен при него. От Фостър или Куонтрел, а най-вероятно от двамата. Дали той беше избил всичките тези хора? Или ФБР смяташе, че това е дело на Бънтинг?… Беше сигурен, че там вече разполагат с достатъчно доказателства, за да го заключат завинаги. Всичките подхвърлени на точното място в точното време. Ако не друго, Фостър беше много педантична личност.
Отпусна се на леглото. Завивката беше италианска, ръчна изработка. Цената й беше доста по-висока от годишната стипендия на Бънтинг през първата година от следването му. Но той никога не се беше замислял за тези неща, не го направи и сега. Беше готов да купи още сто такива на всякаква цена, само и само заплахата да остане зад гърба му.